/24 юни/

Иван Енчев

„Еньо си наметнал кожуха
да върви за сняг.”
Славянско предание

Снощи в полунощ небето се разтвори -
Бог със щедра шепа ръсна по тревите
цял рояк щурчета - трубадури щури,
бардове и музиканти с бурни кастанети.
Месецът се гмурна на шега в реката,
дето - казват - криела се златна рибка.
Ние я потърсихме със врява и закачки,
ала никъде не я открихме да ни чака -
да изпълни тайните ни три желания.
Заранта напихме се с вода от извора.
И към изгрева погледнахме, да видим
сянката на бъдното ни де ще стигне.
Слънцето блещука - златна кукувица!
Чак до тука рукна екот: ку-ку, ку-ку …
Вечната пророчица предеше прежда
от къделите на наши болки и надежди.
А къде ли ще ни викнат дните летни?
Времето крилете ни дали ще пощади,
или то кафез ни готви за паница леща?..
С баба Марта чай от студ и хали пихме.
Пяхме с виното на Трифон Зарезан.
Днес е време да берем целебни билки.
Седемдесет и седем - но и половинка!
Знаем: здравето е в билката на болката.

Ала първом да се отъркаляме в росата -
сякаш сме деца без всякакви надзори.
После ще прескачаме запаления огън!
Който скочи най-високо, той ще хване
слънчев лъч и ще го хвърли надалече
чак при Коледа, подобно бяла мълния!
С летен поздрав първи сняг да срещне.