Денчо Владимиров

Залата беше притихнала. От сцената се носеше нежна мелодия на кавал. Тя се лееше волно и широко. Сякаш наоколо бе простор, а не декорирана зала с балкони, ложи и плюшове.

Гръмнаха аплодисментите. Кавалджията неумело се поклони и смутен напусна сцената. А след него публиката дълго ръкопляскаше…

След няколко дни селският пощальон се втурна в дома на кавалджията:

- Честито! Пишат нещо за теб във вестника!

Селският музикант пое с разтреперани от вълнение ръце вестника.

А там - рецензия. Някакъв критик, оценявайки изпълнението на кавалджията, изразяваше своето остро несъгласие с неговото „горно ре”, което звучало фалшиво.

Появата на рецензията не остана без последствия.

Още следващия ден при кавалджията дойде селският кмет.

- Как можа така да посрамиш селото ни! - с укор каза той. - Ние те изпратихме на фестивала, за да защитиш старата си слава, да се върнеш с награда, а ти си се оплел с някакво си „горно ре”! Как можа?!

И той накара кавалджията да изсвири нещо съвсем кратко.

- Да…! - изпъшка тежко председателят. - Ти действително не духаш както трябва! Ще се наложи да ти помагаме. Ще ти изискам учител, специалист от града!

И учителят дойде.

Извади камертон, удари го няколко пъти по главата си и каза:

- Дай ми сега едно „горно ре”!

- Какво да ти дам? - не разбра кавалджията.

- Горно „ре”! - подвикна му учителят и удари камертона отново, но този път в главата на свирача.

- На ти едно „горно ре”! - кипна селският музикант и счупи на две любимия си кавал, запокитвайки парчетата силно надалеч.

От този ден кавалджията залиня от срам и притеснения. Не смееше да се покаже никъде из село, излизаше и се прибираше по тъмно, започна и да пие. И кой знае как щеше да свърши всичко, ако един ден в дома му отново не се втурна пощальонът, размахвайки вестник в ръце.

На последната страница на вестника с дребен шрифт редакцията се извиняваше за допуснатата грешка в рецензията. Критикът бил сбъркал кавалджията с явилия се преди него на сцената кларнетист.

Колкото до изпълнителското изкуство на стария кавалджия, отбелязваше в поправката си редакцията, можело да се кажат само суперлативи и особено за неговото изящно, тънко и вдъхновено поднесено горно „ре”…

Сега кавалджията има нов кавал.

Но свиренето вече не му спори. Реши ли да извиси гласец с кавала, нещо се скършва и млъква.

Даже Марко, старото вярно магаре, от време на време, като се заслушва от двора, клати неодобрително глава и след това с все сила изревава.

Ей тъй, от мъка, животинче е, но и то като че ли разбира,.

Да му се не види и критикът!