БУДУВАНЕ
- По цяла нощ се разхождаш като караконджул, тропаш, хлопаш, не ни оставяш да спим с Ани! - скара се сутринта на мъжа си Руска.
- Какво да правя като ме мъчи тая пуста простата и почти на всеки час ме пришпорва до тоалетната? - заоправдава се на висок глас бай Тодор.
- По-тихо! Да не събудим Ани! Пак цяла нощ се въртя в леглото, чак на ранина заспа. Притеснява се детето, че не може да си намери работа по специалността. Нищо не споделя, през деня е усмихната и чаровна, но усещам аз, че се измъчва. Всеки ден се моля за нея в черквата.
Руска държеше ключа за селския храм, всяка сутрин го отваряше и си говореше с Бога и светиите.
- Викам Му вчера на Господа - продължи Руска - да направи нещо за нашето Ани…
- Как така Му викаш? - полюбопитства бай Тодор. - Караш ли Му се, нареждаш ли Му?
- Не, бе, мъжо, говоря Му.
- Е, какво Му говориш?
- Споделям с Него грижите си, проблемите и казвам: „Нека бъде според волята Ти, Господи!” и Му давам възможност Той да действа. Бог знае какво е ще е по-добро за нас. Ето, например, когато се молех за повишението на наш Калоянчо в работата му, казах на Господа да направи така, както ще е най-добре за сина ни. Ако повишението ще му донесе повече грижи, тегоби, безсънни нощи, по-добре да не го получи. Може пък, ако не го повишат, да реши да си потърси работа в друга фирма, там да срещне някое свястно момиче и да се ожени, че ми е време вече внуци да гледам.
- А за мен молиш ли се понякога? - попита плахо бай Тодор.
- Моля се, разбира се.
- Кажи тогава на Господа Бога да ми изцери простатата и да ми даде сън непробуден.
- А, за последното няма да се моля. Току-виж ме послушал и някоя сутрин да не се събудиш.
- Тогава ще ме търпиш, когато ти хлопам през нощта. Може пък такава да е Божията воля за теб. Нали е казал: „Бъдете будни и се молете”.
- Ти пък, като те буди твоята простата на всеки час, да не би да се молиш. Само пустосваш.
Бай Тодор въздъхна тежко и не каза нищо, а Руска се запъти към храма да си поприказва пак с Бога.
