Рамела Бохосян

Стефка Тотева е поетеса, но и журналист, работила като водеща на сутрешен блок и крими-репортер в Радио Пловдив. Преди „Криминалтанго” тя има издадени четири стихосбирки, силни и знакови - „Между душа и тяло”, „Черен часовник”, „Черна трева” и „Прозорецът”.

„Криминалтанго” е различна, тя е част от професионалния и личен живот; тя изразява позицията й като професионалист и е в памет на полицаите и криминалистите, които честно и почтено са си вършили работата по преследване и залавяне на нарушителите.

Тя е в памет на безмилостния им труд и безсънните им нощи. Именно на тях тя дължи тази памет за работата им в името на закона и справедливостта, на истината и доброто.

В името на човешките идеали, заради които някои от тях са си отишли рано от живота, Стефка Тотева пише тази книга за изключително трудния им и безмилостен труд.

Въпреки това те не считат себе си за герои, но ги боли, когато не са признати и зачитани. Защото често те са на онази разделителна линия между омразата и настървението, където може да са не само оплюти в буквалния и преносен смисъл, но и да си загубят живота.

В тази книга няма дидактика, няма настройване срещу тези, които са престъпили закона, защото са хора и душите им са някак бездънни - пише в увода на книгата си Стефка Тотева.

Колкото повече дълбаеш, толкова все нови и нови факти и случки в живота им те учудват и потрисат. Да, объркани са, озлобени, нещастни, често лоши и злодеи, но все пак са хора, макар някои и да са далеч от човешкото.

Престъпленията описани в книгата са от едно по-старо време, но механизмът на престъпността е същият, само по-модерен и страшен. Стефка Тотева не споменава имената на хората нито от едната, нито от другата страна на „барикадата” умишлено, за да не засегне никого.

За едните е поука и житейски опит, за другите - част от живота и службата им в името на доброто и справедливостта, на законността и морала. Всеки от тях прави своите стъпки, като в един своеобразен ежедневен танц, напред или назад, на ляво или на дясно, всеки прави своя избор в живота и съдбата си.

Отварям книгата и чета първия разказ-монолог на един джебчия „Аз съм слънцето” . „Как бъркам ли?” - изповяда той тънкостите на занаята. „Използвам момента. Не усещат. Автобус. Калабалък. Взимам каквото взимам и бягам.”

От четиринадесетгодишен работи занаята, но вече остарял и с треперещи ръце се отказва от него, мечтае да се събере с жената, с децата си. „Слънцето” ми викат, щото съм най-големият боклук в тази държава.”

Ето как на едно място съжителстват дяволското и онова, от Бога. Престъпник е, но е и човек, който като пандизчията от другия разказ може да класифицира свободата, изреждайки нещата, които тормозят и покой не дават на затворниците.

Защото затворът е тъжен дом, в който замръкват и осъмват хора, за които най-обикновената дума „довиждане” има друго измерение. Ето някои от тях:

- Мисълта за семейството
- Те мислят ли за тебе?
- Ще намерят ли сили да ти простят?
- Зловещото тракане на ключалките
- Самотата
- Мисълта, че вън на свобода има толкова много хора, извършили по-големи престъпления от теб, но са свободни, а ти си тук
- Тишината в събота следобед и в неделя целия ден

Някои от „героите” в „Криминалтанго” са арогантни и безмилостни към служителите на закона и реда: „Абе, ако не съм аз, какво ще работите вие?” И сякаш чуваш гласа на онзи наш бай Ганю все по-жив, жилав и страшен.

Занемяваш, когато четеш „Наследник играе вабанк”. Занемяваш от самолюбието на малко и отмъстително дете, което наказва безмилостно баща си като организира обир на парите, събирани години за автомобил. „Да се радвам ли, да плача ли….” - успява да промълви само бащата, запалил поредната горчива цигара.

Разказите в „Криминалтанго” следват линията на една градация. Престъпленията стават все по-мрачни и зловещи. В „Паднало му пердето и размахал ножа” пияният престъпник с размах вади нож, с който през деня майсторски е повалил „свинското прасе” и нанася два удара на нищо не подозиращия мъж.

Среднощният защитник на честта не се счита за виновен. Просто му паднало пердето. Като пиел повече, ставало така. Не си дава сметка, че тази игра може да има и фатален край, както е в разказа: „Убил я, измил се и отишъл на работа. После плакал над трупа й”. И на него му паднало пердето.

И нанесъл 16 удара с чук на жена си - бесни и смъртоносни. В основата на този умопомрачителен бяс стоят лоши семейни отношения, опънати и нажежени заради изневерите на убиеца.

А имал дом, семейство, две деца - момиче на 9 и момче на 6. Жесток край - човекът и звярът в единоборство, в което звярът взема надмощие. Четеш и настръхваш, когато той плаче над трупа на съпругата си и споделя: “В този момент съжалявах за всичко”.

Много е късно за изповедта на покрусения съпруг. Кошмарна история, която буквално настръхва и разстройва. Като червен светофар просветва въпросът: ще забравят ли децата някога истината, белязала живота им. Обременените им от ужас души ще надвият ли страха, как ще живеят всъщност без майка и без баща.

„Не исках да го убия, исках само да го победя” - моли се да му повярват служителите на реда, дори твърди, че нощем се страхува да остане сам. Героят е от „Първо пребит, после удавен и всичко като на кино”.

Така жестоко убития се оказва, че е ученик от техникума, а убиецът е негов връстник, озлобен непълнолетен, преминал през поправително заведение за извършена кражба.

Като на шега се скарали, като на шега се сбили и тогава убиецът кипнал и пред смаяния поглед на третия присъстващ метнал тялото в канала с думите: “Да се поохлади. Да помни кога се е потил да ме победи.”

Нещо те хваща за гърлото, разтърсва те сякаш електрически ток. Та това са непълнолетни момчета. Откъде толкова омраза, необуздан гняв, убийствена жестокост и непремерено его.

Последната дума от последния разказ в „Криминалтанго” е ДНЕС. В него герой е един баща, който никога няма да забрави смъртта на дъщеря си при пътнотранспортно произшествие, в което шофьорът е невинен.

Един баща, който ще намери сили в себе си да каже: “Не търсете виновен за смъртта на дъщеря ми, защото шофьорът няма никаква вина.

Смъртта е нелепа, той е невинен. Не искам за сметка на моята мъка да страдат други хора.” И така, има смърт, но бащата и шофьорът няма да бъдат врагове, това не е малко и се среща рядко ДНЕС.

Чета заглавията на криминалните репортажи, повече от 60 на брой. Всяко те води към една човешка деформация, към едно душевно изкривяване по пътя на една последователна деградация, която трудно можеш да приемеш, камо ли да разбереш.

Как да разбереш, че неутолената хазартна душа е готова на всичко, че битият си е бит, измаменият - измамен, а истината лежи в затвора, че най-евтиният хотел е отрезвителят, че майка убива бебето си, а после отрича, че го е имало, че убил дъщеря си, защото ревнувал, че съкрушен съпруг издирва жена си чрез полицията, след като я е убил…

Читателят трябва да остане сам с изповедите и разказите в тази книга, да съпреживее всичко сам и да го добави към житейския си опит.

Книгата на Стефка Тотева „Криминалтанго” съдържа честната гражданска позиция на авторката в името на доброто и справедливостта, на законността и морала.

Този ежедневен танц със стъпките напред или назад, вляво или в дясно, този танц е избор на всеки от нас в живота и съдбата ни.