СРЕЩА
СРЕЩА
Вървя към теб.
Среднощен тротоар
брои на токчетата ударите равномерно.
И силует познат до мигащ светофар
ме направлява.
Зная как да те намеря.
Догонват се и се преливат Ин и Ян.
(Модерно е сега да се увличаме
по източните обичаи.)
Вече знам -
не е случайна тази среща неприлична.
Омъжена съм. А и ти си женен.
Какво ни свързва във нощта обречена?
Дали Началото на Синята Безкрайност?
Навярно в цялата Вселена
единствени сме. И сме вречени
до Края на Света.
Това е тайната!
ГНЕЗДО
Света около мен,
разнищен на парчета,
се опитвам да слепя в гнездо
със лястовича кал.
Смеха долепвам до сълзите,
зората - до нощта мастилена,
милувки - до обидите,
а звучни думи - до мълчанието….
Но все не ми достига
една усмивка в ъгълчето на устата,
бадемовия цвят на погледа,
гласът ти дрезгав,
дланите ти загрубели
и думите, изречени във полунощ…
ЛИПИТЕ
Липите загорски зоват пролетта,
обличат за лятото нови премени,
страхливо показали тънки листца,
оглеждат се с плахи пъпки зелени.
Усетили топлия вятър за миг,
те махат със клончета, викат врабците,
избухват от зимните пъпки със вик,
и свободата им завладява душите.
Нехаят за краткия свой кръговрат -
наесен ще паднат - изсъхнала шума…
Липите сега са свободни и пак
ги благославям с римувани думи.
ЗИМА
По ескалатора на вечерта се спусна
денят за моя най-голяма изненада.
Снежинките, полепващи по устните
са с вкус на прах от лимонада…
Виелица като във филм от 50-те
ги кара да блестят и да танцуват,
не знаят, че обречени са те
да чезнат под подметките и гумите.
И този сняг, на който съм длъжница,
опитва да изтрие есента
и стъпките ни, холограмно вписани
в асфалта и до моста край брега.
СБОГУВАНЕ С МОРЕТО
Към мене
ивицата на брега е безразлична -
тя чака да си тръгнат хората,
за да се люби лудо със прибоя
на лунна светлина и под звездите.
Със камъчета ще си украси косите
от водорасли,
ще се облече със пяна,
на корабите отдалеч ще маха,
на лодки, полюлявани върху вълните…
Но есента ще я обезлюди
и тя за зимата ще се приготвя
и само зеленясалите котви
ще се полюшват в бурните води…
Проблясват слънчевите зайчета
и ивицата на брега ми маха
за сбогом, чак до следващото лято…
При нея ще се върна,
обещавам, плачейки.
***
Във ъгълчето на усмивката
се разпознах
след сушата на зимата
от ласката на март
и сред помръкнали
загрижени лица
самото ъгълче
на устните
я приюти….
***
от утре
ще съм силна
невредима
в морето от вълнения
във планината
от непоклатимост
в облака от сълзи
на момичета
от утре
ще съм бяла
като извор
невинно агне
в стадото на вълците
от утре
днес съм само вятър
