Здравко Пеев

В десетата си стихосбирка Кристина Божанова осветява поетичните си видения със всеобхватна яркост. „Фотони от светлина” проникват от Земята до Луната и звездите и отново се „приземяват‘.

Стихове-съкровения, свят, изпълнен със събития, нежност и любов - към близки и далечни, към света и световете на децата и внуците, на близки и чужди - навсякъде открива доброта и любов.

Кристина посреща събитията с детска усмивка, в която има и горчива гримаса, вплетени с очарованието и изненадата от света, който открива.

Съдбовни са внушенията в поетичните изповеди. Те носят културните натрупвания от годините на учение в Полша, където е изучавала информатика, но е попила и горчиво-скептично светоусещане, съчетано с елегични лирични фотони.

Стихове, които ни водят в чувствителен свят към доброто и красотата.

Авторката на тези стихове ни „подарява” доверчивите си слова, с които заживяваме, „стоплени” от взаимност в душевността.

Навсякъде любовта доминира. Тя е водещо чувство, което „да задържим във клетка не успяваме”, тя е и лунна целувка, пътува до звездите от съзвездието Лира.

Но звездната мелодия носи и носталгия, и рани от старата любов. Любовта - ефирна, въздушна, приказно пътува „на вятърните мелници с крилете”.

Лирична мечтателка с копнеж за „билет еднопосочен”, който ще върне чувствителната душа в страната на изгубените сънища. Копнеж светът да бъде цялостен, с ненакърнима любовна топлина.

Често срещан мотив е за връщане в миналото, където са изгубените сънища, символиката на споделените чувства, младостта и образа на любимия, наречен „вълшебника”.

Споделянето на любовта е достатъчно за „живота ми тъжен / до края това ще ми стигне”. Наспорил Бог от всичко: щастлива любов - в носталгично минало, и трагични визии за мечтите в настоящето - с ореол от минали отблясъци и ретро надежди. Така проектира душевните си вълнения по оста настояще - минало - бъдеще.

Приказни, романтични мотиви населяват поезията на Кристина Божанова: Вила-Самовила, Баба Яга, Малкия принц и лисицата.

Често срещани са мотивите за звездите и съзвездието Лира, за Луната и Мъглявината Андромеда.

Светове, в които поетичното местоживеене уравновесява, успокоява земните вълнения в търсене на хармония.

Лирическите пориви обхващат красотата на природния свят: тя е всичко: „ангел на сътворението, въздух и вода, слънце и усмивка”. И отново бягство - от прозаизмите на настоящето към опоетизираното минало.

Неспокоен дух, който търси щастието в реални и магически светове. Мечтател, който сплита вяра и неверие в мечтите си и пак остава „обречена на звездите”, на възвишеността, на преодоляването на „земното притегляне”.

Луната, като в прочутия роман на Булгаков, лее светлината си в стиховете и „притегля” копнежа за лирични пътешествия. Благородната й личност е „добра и всеопрощаваща”. Има „апокалипсис” има предопределение, но има и „криле на радостта”:

Какво е щастието? Твоите деца…
На вятъра съм вечна годеница.
Насън летя, наяве пиша стихове.
Във следващия си живот ще стана птица,
от тези, дето най-високо се издигат…

В стихотворението „Море” е изповядано внушение за морето като дълбоко чувство за любов, вдъхновение и свобода. Светлината в тези стихове прегръща, вдъхновява, тя има властна сила над мечтите, тя пресъздава красотата на света.

Силно, стилно стихотворение е „Прозорец” - като търсене на хармонията в живота, бягство от самотата, пътешествие, като символ на необходимостта светът да бъде споделен, тогава животът ще бъде осмислен, човечен, открит.

„Ще има ли спасение?” - пита Кристина и отговаря: „На хората е нужна помощ спешна”, а „животът в стъклена къща” ни показва откритост в мислите и чувствата , но и копнеж за друг, личен свят, в който ще бъде тайнство животът, където ще има „местенце за тихо мечтание”.

Много са лиричните тайни, загадки, копнежи на авторката. Но те приканват към съпричастност, за да се съхрани духовността в „прозрачния” свят.

Защото и „внезапните” бури и „раздвижването” на стихиите са вдъхновение.

„Сеизмичните” състояния пренареждат света, който се нуждае и от поезия, и от взаимност. В сложните преобразувания на живота поезията допринася със своите фотони светлина.

————

Кристина Божанова, Фотон от светлина, лирика, Изд. „НЧ Даскал Петър Иванов”, Стара Загора, 2022.