ФУКЪР
Софиянци отпразнуваха „Книжен Великден”
Фейлетон
На най-българския празник 24 май тази година още от тъмни зори БНР, ДАРИК, „България он еър”, „Фокус” започнаха да надуват главите на слушателите си с новина за историческа литературна награда на нашенец.
Награда от една ЗАДГРАНИЧНА фондация. Награда за роман на български автор, излюпил се и изхвърчал от топлото гнездо на „Отворено общество”.
Като слушах пресилената канонада от новини за наградата, си спомних казаното от театрала Богомил Стоилов в мое интервю за съдбата на българския театър в последните 30 години капитализъм.
Според големия театрален творец деградацията на театъра ни като национална българска институция, като фактор за съхраняването ни като държава, не е случайна.
Театърът ни отдавна е взет на мушка от чуждите глобалисти и хладнокръвно се прострелва. Как? Ами като му се натрапват отвън като нашествие нови примери за следване, нови образци, отхвърляне на вековни творчески традиции и принципи, насаждане на епигонство и нихилизъм…
А дали това не се отнася и за българската литература? Много симптоми има и за това.
Остане ли една нация без театъра си с неговите традиции, остане ли и без литературата си, без големите си примери в нея и замяната им с други, чуждоземски, пиши я „бегала”, ще ви каже всеки шоп.
Няма да коментирам наградата на задграничната фондация, нейно право е да си награждава когото си иска, в това отношение фондацията не е сама, „фондации има много красиви по света“, така може да се пее в песничка.
И всяка фондация, според дошлите й отнякъде пари, дава все „най-престижни награди” според нея, като така си прави реклама. Нейна си работа.
Искам да направя все пак обаче другарска забележка на британската фондация: защо с този колониален, струва ми се, подход в определяне кой да бъде награден за книга?
Дали от фондацията не биха подминали например романа „Война и мир” на Лев Толстой само заради това, че е издаден на руски език, а не е бил представен на журито в превод на английски!?
И значи ли това, че ако някой български писател кандидатства за Букър, трябва да си продаде къщата, за да плати на преводачка да му преведе романа!?
Голямото Оливане на радиоефира ни на 24 май по повод наградата на задграничната фондация бе най-вече в абсурда, че на Празника на българското слово и писменост се говореше екзалтирано цял ден и цяла нощ не толкова за Кирил и Методий, колкото за наградата на чуждоземската фондация и наградения нашенец! Като че ли се счуваше в басейн възглас с тупане по космати гърди „БУЛГАР, БУЛГАР…”.
Съмнително бързо се заредиха в ефира поздравления на известни люде до нашенеца за „великолепния” му роман /чудно кога са успели да го прочетат? Може би са го чели както е чел Ленин - по диагонал страниците ?!/ .
Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет Христо Стоичков сътвори даже поетична метафора за наградата, определяйки я като „златна топка” за… България.
Издателят на романа, уредилият се отново като депутат Пейков, син на забогатялата през Великия преход издателка, бивша служителка на социалистическа култура Божана Апостолова, определи с възторг наградата като… „най-голямото историческо признание за българската литература!”.
От това „ерудирано” отсъждане следва ли да приемем, че автори като Ботев, Вазов, Каравелов, Яворов, Йовков, Вапцаров, Смирненски, Талев и прочие, считани досега върхове на българската литература, не са нищо друго освен подгряващи изпълнители, преди на литературната сцена да се появи новата , отгледана от глобалисти звезда в здрача и тъмнотията на литературния ни небосклон?
Съмнително светкавично през празничния ден се заредиха в повратливия ни във всяко отношение грантов радиоефир спомени за наградения нашенец.
Спомените започваха като при книжките за детството на Ленин - как като малчуган му било отпечатано в местен вестник стихотворение и той още тогава проявил вкус към хонорарите - отишъл с дядо си във вестника да си получи първия… Харесало му.
Спомени разказа и бързо открита учителка на наградения, а също така и пак бързо открит негов ръководител на кръжок, който изчисли, че кръжочникът му вече се бил доближил плътно до Нобеловата награда и остава само да прибере и нея.
Очаквах повратливите радиожурналисти да ни поднесат спомени за наградения и от акушерката му, и от кръщавалия го свещеник, и от ротния му командир /ако е ходил войник/ и т. н…
И да е имало такива разказани спомени, съм пропуснал да ги чуя, тъй като ми писна да слушам продължаващата от 25 години нестихваща реклама за всяка нова книга, награда и хвалба за въпросния българин.
Затварях отегчен радиото.
Но щом го отварях да чуя и новини за празника, емисиите в празничния ден на българската култура пак започваха с вестта за историческата награда на британците…
Агресивната тенденциозна реклама на продукцията на автора от кръга на „Отворено общество” не стихна и на състоялия се в столицата пролетен Панаир на книгата с участие на стотици автори.
Но и там гърмеше като главна новина предстоящото величествено пристигане на наградения на панаира. Е, не като Иисус, на магаре… После дойдоха френетични информации по грантови радиа за това как и в дъжда поклонници на букъровия лауреат се редели на опашки, за да си купят романа му…
Безспорно доста пари се завъртяха за издателството от Пловдив, съответно и за автора, който очевидно, за разлика от останалите все още на територията ни несретни бедни български граждани, няма да се уплаши от нови повишавания на цени на ток, топла вода, парно, сирене в ставащата ни, въпреки наградата Букър, все по- антисоциална държава…
Печалбата си е целта на занятието в крайна сметка за всяко българско издателство.
И в дългата сага по възнесението на въпросния български автор - от литературните семинари на „Отворено общество” до „Букър”, тя му се правеше ударно, натрапчиво до втръсване и от БНР.
Реклама на всяко негово литературно проявление, за всяка новоизлязла книжка, за всяка задгранична похвала и награда.
- Нямаше ли излезли, наистина значими книги по това време от други автори из страната? - недоумяваха радиослушатели. Останаха си с недоумението, така, както сега се чувстват измамените електорати на „сиамските политически близнаци ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната”, Демократична България и прочие сини формации, някои от които се побират и в един файтон …
Сега вече, след поредното режисирано и отвън рекламно цунами за господина, навярно трите хиляди издателства в страната ни може и да се избият, художествено казано, кой да издава романите му …
Пък от новата учебна година министерството на образованието може би ще включи великия роман за изучаване от подрастващите и ще възложи, по справедливост, на пловдивското издателство да отпечата и новите милион учебници и читанки за всички възрасти… Машала!
Така се прави издателски удар, дами и господа боричкащи се хиляди български издатели, родени от прехода!
Така се прави, хитроумно и безцеремонно, с „бум, бум”, по каубойски.
С много, много, ама с много реклама!
Това е голямото откритие на щатска Америка, агресивната реклама! Неслучайно Форд е отделял половината от печалбата си за отвяваща всички конкуренти реклама за продукцията си от коли.
А това е валидно и за всяка друга продукция - била тя книжна, на тикви или на майонеза и лютеница.
Та нали благодарение на рекламата цял свят под погледа на хуманната СЗО и днес се налива с американска напитка, сътворена от вода, захар и …фосфорна киселина!
А за ваксините против Ковид да не говорим - що пари донесоха те на световни алчни началници - акули, и в частност на европейските лицемерни такива.
В рекламата е „черешката на тортата” и в съвременните издателски дела на дивия ни капитализъм /той друг не може и да бъде/.
Така се прави.
И с много пускане в ход на лакти и ритници.
А ако се наложи - и с хапене и диво ръмжене…
А не както някога е издавал, „на апостолски начала” книги в Пловдив чудакът Христо Г. Данов, кметът без заплата.
На негово име в Пловдив имаше държавно издателство през социализма, ама като се завърна като вампир капитализмът, издателството страда в люти рани, агонизира и накрая предаде богу дух! Убиха го!
И се появиха на освободеното от него, като в дюшеш място, нови издателства на мистериозно забогатели „неизвестни хора от фабрики и канцеларии”, „назначени милионери”, издънки на някогашната партийна номенклатура в града…
На 24 май, във всеобщия радиовъзторг, по едно от многото радиа все пак се чу и отрезвяваща ремарка по повод наградата от странство за нашенеца.
Радиоводеща плахо отбеляза, че в социалните медии награденият бил подложен на… масирана критика!!! Критиците заявявали, че той нямал литературен талант, просто бил добър търговец.
И така успявал да си продава с маркетинг и реклама по американски чалъми романите си и книжките!!! Така, както става и по пазарите с други стоки - на една сергия продажбата на тикви върви, на други - не!
И в историческата за софиянци седмица с радостите букърови, се стигна и до върха на оливането: в новини по радио се чу медийната метафора, че всъщност в деня на продажбата на великия роман в панаира на книгата се е състоял… български КНИЖЕН ВЕЛИКДЕН!!!
Толкова библейска била гледката на опашки от екзалтирани софиянци, наредили се под дъжда да си закупят великия роман… Може би повратливи столични художници вече поръчково пресъздават гледката на платна и я извайват в монументи… Въобще - вай, вай …
И следва, може би, пак според режисьорите на рекламната кампания, Светият синод да включи датата 1 юни в църковния календар като КНИЖЕН ВЕЛИКДЕН!..
Потресът от неадекватността на новия ни евроатлантически радиоефир не ни отмина и на 4 юни, когато по радио „ Фокус”, в обзор на културните събития през отминалия месец, бе казано, че „най-големите събития на 24 май са били „грабването на наградата Букър от Георги Господинов и раздаването на наградите Аскеер”!
А не това, че народът ни отдаде през този ден почит на Кирил и Методий…
Сигурен съм, че ако беше жив основателят на радио „Фокус”, Поручикът, големият българин Красимир Узунов, той би изпитал дълбок срам от така направената „културна класация” в създадената от него високопатриотична медия!
Е, честит ни КНИЖЕН ВЕЛИКДЕН, българи! Доживяхме и до този фарс!
Но …пада ни се! Какво ли ни чака още?
Господ да ни е на помощ!
