Денчо Владимиров

фейлетон

…Преди демокрацията какво беше - легнеш си вечер, нахранен добре, и сънищата едни ограничени, тоталитарни.

Сънуваш предимно трудови сюжети: че си изпълнил насрещния план, че са те обявили за ударник и са те наградили с термос и родопско одеяло.

Поне веднъж месечно сънувах, че съм на профсъюзно събрание и се изказвам критично, поради което се събуждах в пот.

Имало е случаи да сънувам и че седя в делови президиум - пълен кошмар, не можеш да мръднеш, през цялото време седиш неподвижен като бюста на Ленин на сцената….

Друго е сега.

Лягаш си гладен като вълк, и сънищата ти едни такива динамични, пълен екшън. Такава една фантазия те налита по време на съня, без никакви тоталитарни ограничения от идеологическо естество, пълна демокрация, свобода и игра на въображението, потискано до преди години от тоталитарно възпитания ум.

И може да се каже, че още в зората на демокрацията у нас, сънят ми стана много по-художествен, пълен с неочаквани персонажи, с високопоставени личности, нещо, което тогава един чобикновен българин не можеше да се домогне.

За 45 години така и не ми се случи да сънувам поне веднъж член на Политбюро, макар че портретите им висяха десетилетия в коридора и в училище, и в университета, и в казармата, и в учрежденията и навред ме следяха с поглед - даже като влизах в тоалетната…

Но, късмет! Не съм сънувал даже и член на ЦК на БКП или поне кандидат-член.

Само веднъж ми се стори, че сънувах другаря Тодор Живков, споделих това на другия ден с партийния секретар, той ме похвали и оттогава почувствах как мнението му за мен генерално се подобри - за Първи май ми даде да нося плаката на манифестацията, на мястото на един ударник, който се беше напил и не дойде да манифестира пред отговорните другари своята решителност за постигане на нови трудови успехи и изпълнение на петилетката вместо за пет години за една…

Но ето сега, мине не мине нощ, все големи хора са в съня ми.

Помня, още в началото на перестройката, сънувах почти всяка нощ Горбачов, все ме натискаше да сядам аз на мястото на Тодор Живков.

Казваше ми: „Пачему ты мотаешся, дарагой, пачему дърпаешся, садись на место Тодора, он не хароший перестройчик! Он мне не по душе! А ты мне нравишся! Ой, как ты мне нравишся!”

И аха да налети да ме целува Михал Сергеевич в устата. Аз се дърпам в ужас и не се съгласих да заема мястото на другаря Тодор Живков.

Горби ми се разсърди като каза, че ще не ще, трябва да се задоволи с Пьотър Младенов, танкиста…

И го сложи вместо мен на президентското място. Ето го на снимка Горбачов! Ако го бях послушал, може би нямаше така да закъса държавата ни!

…После, някъде по средата на 90-те години, сънувах сестрата на царя, беше дошла в България да проучи това по онова за имотите им.

Оказахме се с нея на една опашка за олио, сестрата на царя непрекъснато ми намигаше, аз си помислих, че е хлътнала по мен, но после се разбра, че тя така си намигала въобще. Някакъв царски тик.

На същата опашка сънувах, че се бе наредила и госпожа Лалюмиер от европейската централа. Хареса ми и й услужих с талон № 6, за свински крака и опашчици.

Тя тогава ми каза, че ме харесва повече от Стоянчо, външния ни министър и можело мен да изпрати в ООН-ето вместо него.

Ама на - на следващия сън не се яви и така ми се размина ходенето в Ню Йорк…Голям неудачник съм! Що тостери щях да нагъна…

Все по това време сънувах и един синдикален началник, доктор някакъв, подхвърляха го нагоре и надолу като диня някакви турци пред Народното събрание, а после докторът прелетя над мен като Баба Яга, яхнал метла над запаления партиен дом и се кискаше зловещо.

Ето го на снимка. Не, това на снимката не е синдикалният доктор с метлата, а партийният дом, преди да му драснат демократично кибрита…

През този период сънувах и Бил Клинтън, свирехме в един бар с него заедно на саксофон, а после се сбихме заради Моника.

Като всеки американец, Клинтън не можеше да се бие, ако не бе с дъвка в устата.

Затова не му вървеше боя и аз добре го натупах. Има да ми благодарят арабите… Ох, какво ли не се присънва на човек…

Май в съня бях някъде в някаква турска баня и с Моника, но там всичко си стана както трябва, без пура, разбирате ме добре, нали…

После в един сън пак свирехме заедно с Клинтън на саксофон, аз бях по-добър от него, от завист той ми отмъкна мундщука на саксофона, но в този момент се появи в бара Елцин.

Запя с все глас „Калинка”, забуча като рев от газопровод и всичко живо се изпокри от ужас с викове „Рашънс камс! Рашанс камс!” /в превод „Руснаците дойдоха!”/.

Елцин се ядоса и с указ разпусна бара. Ето го на снимка Елцин, много известен стана с това изпълнение на “Калинка”, с това ще остане сигурно само в историята човекът…

Една вечер през тия години в съня ми се яви и тогавашният генерален секретар на ООН Бутрос Гали.

Той поиска през дома ми да преминат на път за Босна няколко контингента сини каски, експертите на НАТО били изчислили, че най-пряко е през моя апартамент, през банята, през хола вдясно и оттам направо в Босна…

Ето, показвам ви на снимка сини каски, ако не сте виждали… Каски като каски, ама да са по-далеч от вас….

Сънувах и че се включвам в акцията по връщането в чувал на един наш забягнал в чужбина бивш голям партиен милионер, нещо дойно имаше в името му, те такива бяха избягали навън, дето бяха издоили България.

Та, хващам го аз на един виенски бал този дойния, между менуета и кадрила, напъхвам го в чувал и го нося право на главния прокурор тогава.

Тупа ме главният прокурор по рамото, черпи ме с върла македонска ракия и ме награждава със значка ГТО /Готов за труд и отбрана/.

Но най-често през годините на демокрацията съм сънувал един наш президент.

Умираше си той да бракониерства т.е. да лови риба с ръце в подмолите на реките. Що риба съм изловил с ръце с него?! Веднъж ловихме в шадравана пред НДК даже…

Тогава той ми каза, че щом имам пет декара земя за връщане, значи съм милионер. Беше по времето, когато всички българи бяхме милионери с ония пари с многото нули.

Имах мургав комшия, който тогава стана даже милиардер от крадена жица , ама загина геройски на един електрически стълб… Рискове на професията, както се казва.

…После с този президент ходихме до Босна и забравихме там да си сложим бронирани жилетки, но добре, че си ги сложихме на още по-опасно място - като тръгнахме по софийските улици, дето се гърмяха разни наши млади съперничещи си в капиталистическото съревнование челни гангстерски колективи.

Голямо сънуване на този президент падна…

Една нощ той на бял кон ни поведе да си вземем нивите в реални граници чак в Северна България! „Алон занфан дьо льо патри!” - запя президентът, нали бе франкофон.

Но белият му кон, дето много приличаше на един български депутат, а после на един друг президент, неочаквано хвърли текме и президентът се изтърси като от самолетна стълба върху една нива.

Че там като го погна собственикът й, братовчедът ми Митю, с пяна на уста вика: „Кво правиш тука, бе, без въвод, че ти го начукам ей сега…”

Събудих се и така и не разбрах извършило ли се е обявеното еротично събитие на нивата или не…

Ей, това не им харесвам на демократичните сънища, че и те спират внезапно като телевизионните филми, заради пускане на някоя реклама.

Та, това е.

Довечера пак ще гледам новините по телевизията и пак след това ще сънувам своите демократични сънища с високопоставени политици и началници.

А преди, през социализма, какво беше! Нахраниш се добре, заспиш и сънуваш все най-обикновени българи и българки - хора от трудовия колектив, обществени деятели и деятелки, от време навреме някоя засукана комшийка, но никога партийни и държавни ръководители!

Но сега, още като задремя, пред мен изскача най-малкото някой пъпчив депутат, дъхащ на западняшки бръснарски одеколон, вносна шкембе чорба и парламентарни кюфтета.

Е, какво пък, някой път може да изскочи и някоя засукана депутатка или евродепутатка?

Тогава може да ми стане къде по-весело в съня…