Лозан Такев

Думата „изчегъртване” беше и дума на годината, след като Слави Трифонов я употреби, без и да допуска, че ще стане нарицателна…

В нея влагаме и сега желанието да изчистим, да променим коренно нещата, да изтръгнем онова, което ни пречи в нашите планове, идеи, в нашето желание да подредим всичко останало основно и да го наречем накратко нов ред. Бил световен, бил евроатлантически, бил антикомунистически и антисоциалистически…

Подозирам и щефа на Централното разузнавателно управление на САЩ Алън Дълес, че е вложил значението на думата „изчегъртване”, когато е произнасял речта си през 1945 година: „Ние ще изтръгнем социалната същност на литературата, ще насърчаваме автори, които втълпяват в човека култ към секса, насилието, садизма, предателството - тоест безнравствеността. Нужни са писания, осмивайки естествеността и почтеността като архаични отживелици. Простащината, наглостта и измамата, пиянството и наркоманията, животинския страх сред хората, безсрамието, доносничеството и още много пороци, заложени в човека, трябва да се раздвижат. Така ще рекламираме поколения след поколения, ще предизвикаме ерозия и развращаване на младежта …”

Все в този дух са и останалите изречения, изречени от Алън Дълес, а днешната картина на разпад на ценности, нравствена поквара, естетическа деградация, разруха се доближава до усилията да разширим и утвърдим корупцията, да развием търговията с влияние, да търпим политическия боклук в обществото, да заживеем в човешко отчуждение, да съсипем съдебната система…

Хаосът, който допускат управляващите не граничи ли с безнравствеността, която превръща почтеността в порок, а добродетелта не е на почит и уважение?

С лека ръка зачеркваме миналото и всичко, постигнато вчера. С лека ръка пишем новите си творби и търсим времеубежища, защото паметта е заключена и вече над три десетилетия говорим за преход, за промяна, която не ни прави нито по-добри, нито по-щастливи…

Търсим свои нестандартни герои, които ще ни отведат в друг нов и различен свят, които ще изчегъртат съвестта ни, ще изметат паметта, а псевдоисторици ще ни внушават псевдоистини за Вчера, ще се подиграват с построеното от дедите и бащите ни и вече почти напълно разрушено минало.

Но пък ще имаме световни и съмнителни международни отличия, награди, Оскари, защо не и утре нови нобелисти - българи.

Вече почти две поколения, без и да познават речта на Дълес, са пропити от неговите внушения и послания отпреди 78 години… А това вече е истински дефицит на нормално бъдеще.