Иван Енчев

ПОТОМЪК

„Син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.”
„Аз съм българче”
Иван Вазов

Моят дълг е всеизвестен:
длъжен съм да обновявам
пламъка на Втори юни -
както възрожденска песен;
както дядова прослава;
както клетви благодумни.

Както гледам, както дишам,
тъй да помня онзи Йово,
който със кръвта си пише,
че за българска народност
би пострадал пак отново
с балканджийска гордост.

Моят дълг е любороден -
бродя всеки Втори юни
по геройските пътеки,
както в най-красиви оди,
и повтарям с честни думи:
Аз съм българче навеки!

ПАМЕТНИЦИ

Шибат,
шибат слънчеви камшици коня,
вечно галопиращ по скалите.
Иде тука,
иде тука, времето подгонил,
Мадарският конник на дедите!

Шият,
шият бод след бод ръце чевръсто -
грей лицето на Княгиня Райна!
Пелена ли, пелена! -
Революция невръстна
бърза да повие в утрин ранна!

Ширнал,
ширнал поглед орлов, с глас гръмовен,
Боримечката зове ни - пак изправен
с великански ръст гранитен и чутовен!
Цял -
с крилете на дедите ни корави!..

Паметници неизбройни -
вечни пътни знаци на дълга синовен.

БРАТЯ

Сред тази нощ аз пък съм на Балкана гост,
на разговорка за легендите от векове.
Посреща ме с балкански стол -
хайдушка вкаменена кост,
с легло от детелина, с покрив - ветрове.

Едно небе със песенни криле над нас стои,
разперено като орел над стари лесове
със дири на войводи.
Под него заедно таим
предчувствие за плод и дълг, и върхове.

Луната - едноседмична - лети като куршум.
Хаджи Димитър никога не ще прониже тя!
И облаци-балади
в душата ми протягат своя друм -
небесни влакове, към изгрев хукнали в нощта…

И аз си спомням стръмното село по мрак,
в което ме родила мама в мартенския ден.
И благославям тази чест:
Балканът ми е брат -
от потеклото наше най-великият левент!