Надежда Михайловна Полякова, руска поетеса, прозаик и преводач, е родена на 15 декември 1923 г. в село Басутино (сега - Новгородска област) в семейство на селяни. Завършвайки 7 клас, се премества в Ленинград при роднини, където завършва средно училище през 1941 г. Изпратена е на отбранителна работа, три месеца копае окопи и противотанкови ровове край Мала Вишера. От март 1942 г. работи като библиотекарка, данъчен агент, финансов инспектор. В февруари 1943 г. е призована в армията. Служи в пехотна част като завеждаща делопроизводството на щаба на полка. Наградена е с Орден Отечествена война II степен. Първото й стихотворение е публикувано през 1940 г. в сп. „Смена”. В 1949 г. завършва филологическия факултет на Ленинградския университет. Работи във вестниците „Ленинградская правда”, „Смена”, „Крылья Советов”. После се занимава професионално само с литературно творчество. Член на Съюза на писателите на СССР. В перестроечните години работи като учителка по руски език и литература. До последните си дни продължава да пише и стихове, и проза. Издава 23 книги със стихове, 4 книги с проза, 2 книги с преводи на удмуртски и чувашки автори, 18 книги за деца. Умира на 19 октомври 2007 г. Погребана в Смоленското гробище на Санкт-Петербург.

Публикации:

Поезия:

ТИ КЪДЕ, МОМЧЕ, ОТИВАШ?/ превод: Марко Марков/ брой 158 май 2023

Интервю с Надежда Полякова:

НАДЕЖДА ПОЛЯКОВА: „НАД ВОЙНИКА НЕИЗВЕСТЕН ВЕЧЕН ОГЪНЯТ ГОРИ”/ брой 158 май 2023