ЧОВЕК НЕ ЗА ЧОВЕК
ЧОВЕК НЕ ЗА ЧОВЕК
На Махмуд Даруиш
Предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек
или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора.
А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора…
(Глава пета, знамение тридесет и второ от Корана)
За да не плаче мама
от години се преструвам, че съм жив…
Когато и да ме убият все си казвам:
„Заради покварата ми е”,
та да не би да ме обземе чувство за вина –
според Писанието, ако съм невинен,
ще погубя и убиеца и милиардите му жертви…
Падам по очи, за да не се спогледаме с убиеца…
А той ми казва:
„Убивам те, за да спася човек.”
Посочва зад гърба ми себе си
и се усмихва
сякаш е спасил не себе си, а всички хора.
Прав е – той поне не се преструва, че убива.
И разбирам,
че през всичките години
е убивал само себе си,
не мене;
че съм падал мъртъв
всеки път, когато са убивали човек не за човек,
а аз съм бързал да пробия слепоочието си
с куршум мълчание –
с надеждата оттам да изтекат
загърбените писъци за помощ…
За да не плаче мама
от години се преструвах, че съм жив,
но днес разбрах –
за да не плача
мама също се преструва, че е жива…
Чака ме да спра да се преструвам, че умирам…
