ПРОТОКОЛ ЗА ПРИЕМАНЕ-ПРЕДАВАНЕ
Наскоро бе починал един от двамата свещеници в градчето - сравнително млад, ненавършил шестдесет. Още докато беше в болницата дойдоха двама ревизори от митрополията и запечатаха касите за дарения.
След като отец Евгений се озова там, дето няма болка, ни печал, нито въздишка, но живот безкраен, пак дойдоха маститите господа ревизори и запечатаха шкафа, в който той си държеше расата, подрасниците и богослужебните одежди, както и шкафа в канцеларията, където съхраняваше личните си вещи и книги.
Когато изминаха четиридесет дни от кончината на непрежалимия духовник господата от митрополията призоваха близките на починалия да се явят в храма, за да бъдат отворени шкафовете и предадени на наследниците тези вещи, които са били негова лична собственост.
За целта трябваше да се изготви приемно-предавателен протокол. На приемане-предаването бяха дошли синът и зетят на покойника. Съпругата и дъщеря му отказаха да дойдат, за да не се разстройват.
- Пиши! - нареждаше по-старшият ревизор на по-младия. - Един брой цариградско расо, два броя подрасници.
- Единият е избелял и с кръпка. Баща ми го носеше, когато почистваше олтара или пренасяше кашоните със свещи - обади се синът на свещеника.
- Няма значение - каза старшият ревизор. - Всичко трябва да се опише, както се полага! - и се обърна пак към младшия ревизор: - Пиши: „един брой подрасник черен и един брой подрасник избелял”.
- И с кръпка! - добави с ирония в гласа си зетят на покойника.
- Добре - съгласи се старшият ревизор - Пиши: „и с кръпка” - и продължи да диктува: - Един брой черна риза.
- С ръкавели - вметна пак зетят.
- Добре. Пиши: „с ръкавели”!
- Да, ама седефени! - натърти отново с ирония зетят.
- Младежо, на Вас може да Ви е до майтап, но ние си вършим работата както трябва!
Шкафът на покойника в канцеларията бе пълен предимно с книги. Отец Евгений беше четящ човек, купуваше си доста книги, пък и мнозина приятели и енориаши, знаейки неговата страст към четенето, му подаряваха.
- Как ще ги описваме? Една по една ли? - попита младшият ревизор.
- Първо ще ги проверяваме. Ако нямат печат на храма, значи са негови. А иначе, ще ги описваме както трябва: автор, заглавие, година на издаване.
- Че ние да не сме библиотекари? Тогава цяла нощ трябва да стоим тук.
- Сложете на всички книги печата на храма и да приключваме. Даряваме ги на църквата - каза синът на покойника.
- Не може така, господине! Трябва пак да ги опишем и да направим протокол за дарение.
Събратът на покойния, отец Герасим, който присъстваше на приемане-предаването и досега сякаш беше безучастен, въздъхна дълбоко. Близо тридесет години споделяха с отец Евгений болките и радостите на енориашите си.
На разсъмване отец Герасим сънува странен сън: Върви по стръмен, спираловиден път и малко преди да стигне до края на пътя пред него се изправя бариера с пропусквателен пункт. От пункта излиза разчорлен белобрад старец, чието лице му напомня това на старшия ревизор и го пита:
- Накъде си се запътил, човече?
- Как накъде? Към Царството Небесно, нали цял живот проповядвам на хората за него, искам да го видя най-сетне.
- А протокол за приемане-предаване имаш ли? Без него не можеш да влезеш в Царството Небесно.
В този момент будилникът на телефона му го подкани да става. Отец Герасим отвори облекчено очи. Утрото зееше като отворената врата на опразнения шкаф в свещеническата канцелария.
