Христо Черняев

Първоначално книгата „Небесни побратими” от Маргита Черкезова-Савова и Евгения Корольова излезе в Украйна през 1983 г. Към нея бе проявен голям интерес от страна на читателите.

Ето защо през 1985 г. тя излезе във второ издание по случай 40-годишнината от победата на Съветския съюз над фашизма и японския милитаризъм.

За нея се появиха хубави отзиви. Бяха проведени оживени читателски конференции в Киев, Одеса и Ленинград, посветени на „Небесните побратими”. Сега тази книга е в ръцете ни на български, благодарение на Военно издателство.

Преди всичко искам да изтъкна, че документално-публицистична книга „Небесни побратими” е интересна и увлекателна книга.

Тя е дело на две авторки - българска и рускиня - които в продължение на години са събирали и систематизирали историческия материал и своите спомени.

Чрез дълга упорита творческа и изследователска работа в музеи, библиотеки и архиви Маргита Черкезова-Савова и Евгения Корольова създават своята съдържателна творба, в която главни герои са Сотир Черкезов от Свищов и братя Ефимови от Смоленско.

„Небесни побратими” е книга за герои - летци и революционери, които вписват дълбоко в паметта на историята имената си. Тя е написана с отговорност и точност.

В нея вниманието ни е спряно най-вече от важни исторически, революционни и човешки моменти. Точно това откроява книгата и труда на нейните авторки, които в новото издание, на български език, са я обогатили от гледна точка на фактологията.

Когато човек я чете, изпитва гордост, че е българин. Тук няма литературщина, а блестят със силата си ярки или обикновени, но светли наистина със житейския и борбения си заряд дела и имена.

Много ценно е, че книгата хвърля повече светлина както върху руското, така и върху българското въздухоплаване, които имат славна история.

Една топла атмосфера на приемственост, воля и мечтателност, другарство и революционна всеотдайност изпълва същността на книгата, което личи и от заглавията на отделните й части: „Бащи и синове”, „Те имаха една мечта”, „Крило до крило”, „Войници на революцията”, „Факелът не загасва”…

Човек с трепет чете за героизма и смелостта на основоположниците на руското авиационно дело братя Ефимови, за Борис Масленников (който през есента на 1910 г. В София излетял със самолета си от местността „Лагера”, минал над Руския паметник и над тухларната фабрика и кацнал точно на „Лагера”), за Георги Горшков, Яков Седов, Николай Костин, както и за първите български летци Сотир Черкезов, Христо Топракичев, Радул Милков, Продан Теракчиев, за Васил Златаров - създателят на военната авиация у нас, който е летял с балон още през 1892 г.

Макар и документална, книгата „Небесни побратими” надхвърля това определение, защото редица страници в нея звучат емоционално, пропити са с неподправена художествено-автентична стойност, която внасят с орловите си полети тези неукротими мечтатели и романтици.

Трогват със житейската си правда страниците, в които се говори за първия български военен летец Христо Топракчиев, летял през Балканската война няколко пъти над Одрин и загинал, изпълнявайки дълга си.

Не е ли извисен с патриотизма и себеотрицание случаят, когато над Адринската крепост за пръв път лети жена и хвърля листовки над турските окопи. Това е 15-годишната Райна Касабова, чиято майка е кръстница и укривателка на Васил Левски, баща й се е бил като опълченец на Шипка, а самата тя много години след това ще се срещне с първата жена-космонавт Валентина Терешкова.

От първите полети на руските летци се интересуват писатели като Лев Толстой и Куприн, който е летял заедно с летеца Иван Зайкин.

Предговорът към първото издание на книгата е от Героя на Съветския съюз маршала на авиацията В. А. Судец, а към второто - от Героя на Съветския съюз, заслужилият пилот Павел Михайлов, който е снабдявал българските партизани с оръжие и медикаменти през 1944 г., а през 1945 г. е командир на самолета, докарал Георги Димитров в България.

Но да се върнем към основните герои на „Небесни побратими”. И така: кой е Сотир Черкезов, снимката на когото стои в експозицията „Интернационалисти” на Централния музей на революцията в Москва до снимките на Бела Кун, Ярослав Хашек, Фредерик Легран, Джон Рид и др.

На известната картина на съветския художник Михаил Соколов „Ленин в Смолни през октомврийските дни” в първата редица до вожда на революцията има млад мъж с черни мустаци, студентския сюртук на който е опасан с картечна лента. Както и на другите, лицето му е напрегнато и изразът му е възторжено-решителен. Това е Сотир Черкезов…

Нека надзърнем по-назад в годините. Още през турско робство баща му забягва в Русия. През Освободителната руско-турска война си идва като доброволец от Българското опълчение. В семейството му е свята обичта към руския народ.

Синът Сотир Черкезов е роден през декември 1882 г. „Заради непокорство” е изключен от търговската гимназия. Заминава за Русия, където учителства през Първата руска революция през 1905 г. Там криле за полет му дава първият руски авиатор Михаил Ефимов. В Петроград получава летателното си кръщение.

Той учи в Петербургската въздухоплавателна школа на Комендантския аеродрум, където сега е Музея на историята на руската и съветската авиация и където години по-късно лети и Валери Чкалов, на 20 януари 1912 г. Черкезов извършва първия си полет.

Самолетът тип „Биплан” е направен от него, така че той е автор на първия самолет, построен от българин. Вестниците „Новое время” (Петербург) и „Южная мысл” (Одеса) поместват снимката му с надпис: „Първи български авиатор”.

През август „Петербургская газета” пише, че Сотир Черкезов „ще предприеме едно въздушно пътешествие до България”, без да каца в Румъния…”. В случай на война с Турция или която и да било държава, Черкезов ще предложи услугите си на своето отечество, като ще участва в качеството си на военен авиатор…” Той се завръща и с него са другарите му руски летци - доброволци Тимофей Ефимов и Николай Костин.

Русия е като втора родина на Черкезов. Щем почва Първата световна война, той се озовава там и служи в авиационния отряд на смелия руски летец Пьотр Нестеров, основоположник на висшия пилотаж, извършил първия „таран” в света през 1914 г.

Пламва революцията - Сотир Черкезов е в нейния строй. Той служи в Смолни, където се среща и разговаря с Ленин. В Русия достига вестта за Владайското въстание. Владимир Илич се интересува какво става в България.

С негово поръчение са изпратени няколко души до Димитър Благоев. Първи се явява Сотир Черкезов. На 22 декември 1918 г. В София той разговаря с Димитър Благоев, Тодор Луканов, Христо Кабакчиев, Васил Коларов и Георги Димитров в редакцията на „Работнически вестник”.

Като куриер на Третия Интернационал също е идвал в България. Вълнуващо са описани в книгата случките при пътуването с моторната лодка на липованчето Коля по Черно море до Варна. През 1925 г. е арестуван, след което емигрира във Франция.

Преди социалистическата победа у нас Сотир Черкезов изнася сказки из цялата страна., които не се харесват на фашизираната буржоазия. В тях той говори за подвизите на съветските полярни летци, за първите полярни изследователи Папани, Керенкел и др., за полета на Чкалов до Америка през Северния полюс…

След 9 септември 1944 г. той е преводач в щаба на Втора армия през Отечествената война. После работи в гражданската авиация.

А кой е Михаил Ефимов? Той е първият руски авиатор. Роден е в Смоленския край, откъдето е и Юрий Гагарин, който в наше време беше първият в света летец-космонавт.

Михаил Ефимов е роден през 1881 г., през която в затвора преди разстрела революционерът Николай Кибалчич е направил вече проекта си за реактивен летателен апарат, а Александър Можайски вече има патент за проекта си за „въздухоплавателен снаряд”.

Ето един интересен факт: през юни 1877 г. се ражда по-големият му брат Владимир, а точно тогава баща му - гренадирът от полка на генерал Драгомиров - Никифор Ефимов стъпва на българския бряг след форсирането на Дунава и се бие с турците за свободата на България.

Владимир е също авиатор - един от пионерите на руската авиация. А самият Михаил Ефимов през януари 1910 г. получава званието пилот в град Мурмелон, Франция.

През същия месец той надминава световния рекорд на Орвил Райт по продължителност на полета с пасажери, а през март се е състоял първият му публичен полет в Русия, което е отбелязано в „Одески новости” по следния начин:

„Тук стана такова неповторимо чудо, за което ние, присъстващите, ще разказваме и на внуците. Ние видяхме с очите си как се сбъдват фантазиите на Жул Верн.”

Михаил Ефимов е конструктор, изобретател, летец-изпитател, главен инструктор в първата руска авиошкола в Севастопол. Той обучава много летци, включително и Сотир Черкезов в Петербург. Той застава на страната на Великата октомврийска социалистически революция, както и Сотир Черкезов.

Михаил Ефимов загива със смъртта на храбрите, застрелян от белогвардейска ръка през август 1919 г. Загива в името на комунистическото бъдеще…

За гордата съдба на тези исторически хора - летци и революционери - разказват просто и естествено дъщерята Маргита Черкезова-Савова и Евгения Корольова в книгата си „Небесни побратими”.