РЕВНОСТЕН КРАЕВЕД – САМОУК

Христо Черняев

Не може да не се отбележи с хубава дума едно благородно дело на Държавен архив в Русе - издаването на документално-исторически книги за този интересен крайдунавски край, което се дължи на техния редактор Тодор Билчев и на отговорния редактор Йордан Борисов.

Такава книга е и „БОРОВО” - исторически обзор от древността до наши дни - от Ради Н. Колев. В нея става дума за едноименното селище, което от времето на цар Иван-Асен (ХІІІ век), та през цялото турско робство, че и до 8.ІІ.1958 г. носеше известното си име Горна Манастирица.

Авторът на тази книга е ревностен краевед, събрал 14 175 археологически и етнографски експоната, които е подарил на фонд „13 века България” за създаване на историко-етнографски музей в Борово. В землището на селището е намерено и прочутото Боровско сребърно съкровище от времето на траките.

Още в предговора на книгата Ради Н. Колев споделя как е търсил данните за миналото, за манастирите, за могилите, за старите тамошни селища, пътища, чешми и кладенци… Той е записал стотици народни песни, над две хиляди легенди, предания, пословици, поговорки, вярвания, спомени, събрал е над три хиляди стари снимки…

Ради Н. Колев отбелязва „Най-ранни писмени данни за тракийски племена, обитавали този район, ни дава Херодот…, че местата на изток от р. Янтра (Ятрос) се населявали от тракийското племе кробизи, от гетски клон. След тях през следващите епохи тук са живели римляни, славяни и др. През втората половина на ХІІ в. Се заселват и прабългарите.”

Историческият обзор на Ради Н. Колев разглежда физикогеографското разположение на гр. Борово (бившите села Горна Манастирица и Горазд), дава ни демографска характеристика и третира ред археологични, топонимични, икономико-обществени, културни, религиозни и етнографски проблеми.

Погледът на автора не е отминал нито почвите и растителността на селището, нито животинския свят и климата му. Особена важност той придава на редица подробности от бита на хората (балканджии и хърцои), от народния светоглед (метрология, метеорология, празници, обичаи и обреди, хора и игри).

Книгата е написана емоционално, изпъстрена е със самобитни народни песни, предания и легенди, с вълнуващи авторски отклонения, които привличат читателското внимание.

В този смисъл Ради Н. Колев е подходил сериозно и творчески към нелеката и сложна материя на своя труд. Освен това книгата „Борово” съдържа интересни документи и таблици.

В раздела „Приложения” има списъци на първите преселници в селището след Освобождението от турско робство, на наименованията на местностите в района му, на занаятчиите, на участниците във войните 1885, 1912-1918 и 1944-45 г., на учителите в различните години, както и „Именен показалец” и „Географски показалец”, а също и снимки.

В извлечената библиография, която е ползвал Ради Н. Колев, са имената на автори като Ф. Каниц, И. Иречек, Л. Милетич, Х. И К. Шкорпил, Д. Пухлев, Ст. Младенов, М. Арнаудов, Хр. Вакарелски, Ан. Примовски, Стр. Димитров, Ив. Снегаров и др.

Книгата „Борово” съдейства да осъзнаем още по-добре делата на нашите предци и ни прави още по-горди, че сме българи.