СТО ГОДИНИ СРАМОТА …
Драги Радой, посмъртно те известявам, че лютите чушки у нас вече са само внос. Както кажат и наредят от Брюксел и САЩ. Или както помолят нашия човек, който три пъти ходи в посолството на „Козяк”…
Другото е от Украйна - пестициди, вредни евтини храни. Зърнарите протестират временно…
Докато клекнат…
Няма кой да викне, че царят отново ходи гол из нашата земя. И охранителят му - също…
Животът ни е сцена, а всички ние сме актьори, както преди векове ни предупреди Уилям Шекспир.
Мина поредният кастинг за „Ергена”. Простотия - до шия. И по-нагоре…
Твоите приказки за простака, за куцото, кьоравото и сакатото в политиката са валидни още и днес.
В българския парламент се подредиха както бяха вече пренаредили жълтите павета пред него, между „Съединението прави силата” и Царя Освободител… И вътре се събраха арестанти и арестуващи, едноръки джентълмени и доайени… Едни се клеха за дванадесети път, други още се гмуркат в чужбина под вода и не са положили клетва пред народа… Трети… Трети няма. Чакат нови избори. До дупка…
Правителство няма. Бюджет няма. Е, вече има на ротационен принцип председател на Народното събрание…
Сто години, Радой, твоите люти чушки още парят. Само дето няма кой да викне като теб, че политиците ни са голи, и управниците - също…
Бъди честит и посмъртно, бай Радой, след 100 години срамота…
