СЕЛСКИ ЖЕНИ
СЕЛСКИ ЖЕНИ
Рядко се срещат но все още ги има
Живеят зад всекидневието си скрити
На ръцете им селският бит се крепи
Както плоската земя - на четири кита
Телевизионният екран е третото им око
От което научават последните новини
За снежните бури в Калифорния
Или протеста в защита на дъждовните червеи
Възприемат гражданите като хора
Изгонени от селата за лоши обноски
Привечер когато кравите се прибират
С хълбоци гладки като пясъчни дюни
Жените ги срещат с човешки думи
Защото разбират животинската им душевност
Щом в къщите замирише на боров дим
На огъня млякото се надига
Иска да стигне гърдите им
А когато по калните улички крачат
И на пръсти повдигнати минават през локвите
По силуетите им пробягва елегантност
Сякаш обуват високи токчета
ПЪТЯТ НА САБЯТА
Аз като майстор на сабята
Почитан в поднебесното царство
Не се бия за победа или загуба
Не ме засягат сила и слабост
Нито напредвам нито отстъпвам
Врагът не ме вижда
И аз не виждам врага
Като прониквам на мястото
Където земята и небето не са разделени
И където Ин и Ян не са пристигнали
Постигам ефекта по необходимост
Между две паузи в един замах
Така говореше Сохо*
Най-добрият майстор на сабята
Който всъщност не носеше сабя
Понеже беше монах
——————————–
*Такуан Сохо / 1573-1645/ дзен-монах, поет, художник и учител по бойни изкуства