ДА ВИ КАЖА…

Атанас Славчев

- Да ви кажа - рекла, след като няколко дена я писали за мъртва, баба Пена. - Да ви кажа.

Около й - баби и млади, държат по запалена свещ - чакат.

- Вий мъ мислехте за умряла? - прошепнала от слабост, не яла няколко дена, докато била в кома. - Не мъ щът там мене, не мъ щъъът, искат млад.

- Млад? - захилил се най-малкият, най-младият й син. - Ти си за там, тиии, при баща ми… - Отгде да знае, че искат него, че тя ще живее и нейните си, и неговите години. Цели деветдесет и шест.

- И въръ, въръ (вървя) в еднъ горъ. Тъмъ, тъмъ (тъмно). Пътечица има през горътъ. И свети пътечицата. Въръ, въръ…

- И като вървиш, вървиш, стигна до тати! - пак захихикал най-малкият, отскоро женен, с дете пеленаче.

- Не мъ щъът (искат), не мъ, Величкооо, млад, млад да им доде (дойде) искъъът - пропяла без злоба бабата.

- Ахъ, млад, да не би мене - обадил се пак той. (Дали не мислел Величко, че ще живее двеста години…)

Че искали млад за втори път го казала бабата. Каже ли се обаче трети път - ще се сбъдне.

- Ц, ц, цъът - зацъкали стринки и лели - глупе (глупчо), шшшъъът!

“Глупето” не мълчало. Казват, очите му били като на бивол - и, уха, да изскочат - страшни, страшни…

Било есента, тая есен, в която баба Пена се върнала от оная гора. Величко млял жито. През две села млял - в трето. Завалял дъжд като се връщал - леден. Да не намокри брашното, съблякъл горната дреха, следващата, съблякъл подигравачът и останалите и го завил.

Спасил брашното, ама себе си… После бронхопневмония…

Но сега за бабата. Вървяла по светещата пътечка, вървяла, вървяла…Стигнала желязна порта, голяма къща. Чукала по портата:

- Отворете, отворете! Ида, ида!

Отворили й. Булка във вало - дъщеря й - умряла млада - преди венчило. До нея оня де харесвала - и той си отишъл рано.

- Не те щем, мамооо, не те щем! Чакаме млад.

Пак захихикал най-младият, най-малкият - отгде да знае, че за горе няма ред, че три пъти майтап със сляп, сакат, болен или стар човек, е грехота да се прави.

А такъв майтап с майка пък…

Отишъл си на двадесет и пет.

А бабата живяла, живяла, живяла. Нейните си и неговите години.

Цели деветдесет и шест.