ЕСКИЗ
ЕСКИЗ
Песен. Делфини. Синя птица.
Докосване. Мисъл и ласка.
Нежен лъч. Омагьосване.
Трептяща зеница.
Копнеж за щастие.
После отново идваш на себе си.
Пак си сам, наоколо тихо.
Неповторимо изглеждаш навярно.
И зрелищно
Няма никой.
Но съществува чувството и крещи.
Мигът с красота се изпълва.
Звуци, които са сякаш стих
сподавен
на стаята в ъгъла.
***
Като водните капки, които
щом докоснат асфалта и в миг,
като дъх, към небето политат,
младостта тъй изчезва - без вик.
Без дори знак на нас да покаже,
мигновено, безмълвно, без страх,
без две думи за сбогом да каже -
тя си тръгва, сякаш става на прах…
Сняг в косите ни вече посиппва
свойте преспи завинаги - знам.
Прегърни ме - тя, зимата идва.
Нека никой от нас не е сам.
***
Имахме някога нашето място -
малко гаражче на мъничка уличка.
Беше на ъгъла,беше тъй тясно,
прашно,
но в него ни беше най-хубаво.
Ласки, целувки, страст силна и огнена.
Думи, прошепнати искрено, истински…
Днес преминавам по малката уличка -
спомен вълшебен! Сякаш бе приказка.
Младост красива, крилата и чувствена.
Търся те, взирам очите си в мрака.
Там си е малката, тясната уличка,
но пред гаражчето никой не чака.
ЕФИРНО УТРО
Ефирно утро. Жълти слънчогледи
отварят сънените си очи
да видят как на пръсти стъпва Хелиос,
как пъстър ден в следите му търчи.
Звъни денят тревожно - хаотичен,
върти се всичко и препуска с бяс
и лунатично сякаш хора тичат,
в проблеми спъват се и губят свяст.
Земята земетръсно тръпне, зъзне
и стене, сякаш, че е непотребна.
Поглеждам слънчогледите разсънени
и с погледа си ги прегръщам щедро.
***
Закукай, кукувице, и преброй ги
годините, че малко имам вече,
ще свършат тука дните ми спокойни,
душата ми ще тръгне надалече.
Една, две, три - те идват, отминават.
След тях ще тръгна аз и ще замина.
А дотогава, дай ми дотогава,
любов и страст през идните години.
