ВЛАДИМИРОВ СРЕЩУ ФОРД
Съдебна хроника
Колкото и да ми е писнало вече, пак ми се налага да летя до Щатите.
Поводът - ще съдя Форд.
Преди години още, в зората на демокрацията, прочетох в някакво списание съветите на Форд, за това как може да забогатее човек.
Понеже тази тема ме вълнуваше, както и българите от детските градини още, проявих голям интерес към съветите и се постарах да ги запомня в основни линии.
Ето как изглеждат те:
1. Не купувай нищо излишно
2. Пести всеки цент /по нашенски - стотинка - пояснението е мое/
3. Бъди точен като часовник!
4 Бъди винаги учтив!
5. Изяждай и последното парче хляб!
6. Не оставяй нищо в чинията си!
7. Оглозгвай добре всяко кокалче!
Е, това бяха съветите на този Форд, милиардера или милионера, не знам точно, не съм му гледал данъчната декларация.
И аз - къде ми е умът! - се повлякох по тези съвети да ги следвам.
Първо забраних да се купуват вкъщи излишни неща, например електрически крушки и свещи. Започнахме да седим и да се движим на тъмно като прилепите. Затова въведох вкъщи правилото да се вечеря през деня! То важеше и за майката и бащата на жена ми, когато веднъж ни се изтърсиха внезапно на гости - какво като са гости, няма да им стане нещо като хапнат по-раничко, преди да се е стъмнило! - казах аз с твърд тон на жена си.
Когато се изпочупиха столовете, забраних да се купуват нови.
Хранехме се прави, като Хемингуей! Давах го за личен пример, макар че още не бях сигурен дали Хемингуей пишеше или се хранеше прав, а може би е правел нещо съвсем друго прав…
Престанахме да ходим на гости и да приемаме гости.
Забраних празнуването на всякакви именни дни вкъщи, отмених целия църковен календар на територията на дома - става дума за празниците в този календар. Знаете какви пари хвърчат за разни подаръчета и букетчета…
Но ще кажете: съвсем без разходи не може, нали?!
Да, наистина имаше понякога случаи, когато изглеждаше неизбежно човек да не се бръкне в джоба.
Това ставаше, когато колеги импровизирано и коварно ме помъкваха да се почерпим някъде.
В страшните мигове, когато сервитьорът идваше за сметката и всеки трябваше мъжествено да понесе своя кръст и да се бръкне в джоба, за да посрещнем заедно удара, аз артистично бутвах салфетника от масата и започвах да събирам, колкото се може по бавно салфетките, една по една от пода. Подавах учтиво глава над масата, едва когато сметката биваше платена окончателно!
И ще попитате - какво се случи в крайна сметка?
В крайна сметка, следвайки съветите на Форд, се оказах в окаяно положение: колеги, роднини, познати - всички започнаха да ме отбягват.
Вчера ме напусна дори и кучето - нали вместо него аз оглозгвам вече всяко кокалче в чинията, така, както съветва Форд!
