Лозан Такев

„Когато сам намериш детелина
с примамливите четири листа,
ще имаш най-щастливата година
и най-желаните от теб неща.

Такава детелина да откъснеш,
щастливо предсказание било.
Но щастието трябва да се търси .
То никога не идвало само…

Детелини, детелини, детелини,
аз ги търсих по безкрайната земя.
Детелини, детелини, детелини,
мнообройни сте, но само с три листа…”

Тази песен, незабравима, но и забранявана, тези дни звучеше край мен, когато търсех най-точните думи и кратки делнични изречения след празника на поетесата Славка Мариновска.

Кръглата годишнина на родената на 27 март в село Славейно и не оъществила мечтата си да стане актриса празнува рождения си личен празник в Международния ден на театъра…

Актриса не станала, но търсейки щастието родопчанката от известния Шишманов род, по душа бунтар и широко скроена за подвиг „безсезонна жена” идва при нас с името си сред поетичните женски гласове на България.

Поетесата носи гордо родопското патриотично чувство. Нейната баба Яна Шишманова е родопската баба Тонка. Синът й е бил знаменосец на комитска чета, а когато са минавали да разпознаят самоубилия се четник в селото, майката не трепнала в самопризнаннието си: „Не знам кой е мъртвият!”

По повод литературни прояви на Мариновска бях написал преди време, че е „вулкан, заключен между устните”.

Сега само го потвърждавам и се връщам в годините на нашето приятелство с чувство, че написаното напълно отговаря на истината и заслужава нови адмирации, след като читателят проследи творчеството й в десетина книги, които носят печата на времето, в което живеем.

Ето и заглавията на някои от тях: „Безсезонна жена” (1993), „Лилава утопия” (2000), „Автограф от мълнии” (2013), „Живот на прима виста” (2013), „Чифт леви обувки” (2013), „ПлЪтформи” (2013).

Заглавията са красноречиви и убедителни, а съдържанието им само допълва представата ни за авторката и нейното поетическо кредо…

През 1999 г. Славка Мариновска в националния конкурс „Лудогорие - луда земя” печели голямата награда. А след това се съсредоточава в писането на поезия, участие в литературни четения, издаване на книги и работа над себе си, както обичаме да казваме за себе си литераторите понякога .

Не случайно цитирах куплети от песента на Асен Ошанов и Асен Гаргов, изпята великолепно от Лили Иванова. Славка Мариновска е силно впечатлена от изложената от Девид Черни „тоалетна чиния” в Европейския съюз като образ на страната ни, влязла в семейството на европейските ценности. На всяка крачка уродливите неща я дразнят, а грешките на Прехода и демократичните промени не слизат от творбите й.

Славка вече е събрала над тридесет хиляди стръка четирилистни детелини, една трета от тях по-късно са увредени, но останалите около 20 хиляди детелини са подредени, ламинирани и оформят „картата на България в европейската общност”.

Картата е показана в Европейския парламент, има амбициите и за рекордите на Гинес, но всъщност четирилистните детелини стават израз на великото човешко щастие, което трябва да се търси, защото „никога не идвало само”…

Във всеки миг Славка Мариновска ни внушава, „че птици сме, не просто хора…”, но много често, напоследък прекалено често се случва така, че „човекът е оглушала църквица. И няма кой кандилото да палне…”

С пожелание „вулканът, заключен между устните” на поетесата и след щастливата й кръгла годишнина да бушува с литературни страсти и точен прицел в кратера на острите човешки разочарования от уродливите и зле осъществени промени в
обществото ни.

Отнесете със себе си по една четирилистна детелина от уникалната сбирка на поетесата. За да имате и почувствате великото човешко щастие и вие.