Лъчезар Лазаров

В памет на отец Ангел

Ако пее душата ми нещо тревожно сега,
а пък аз оглушал съм от хорския, шумния устрем,
вие чуйте я, мои приятели верни, така
няма нейният съвестен глас да отиде напусто.

Аз го чувам сред земния тътен и грохота чер
като тиха лирична мелодия, нежна и бяла!
Аз го чувам, самин сред морето от сиво безверие,
сред съблазни, в които душата ми бе устояла.

Ако пее душата ми нещо тревожно, а аз
оглушал съм от сложни акорди и пориви бързи,
вие чуйте я, мои приятели верни, тогаз
с любов ми кажете да умия греха си със сълзи.

Погрижете се, мои приятели верни, за мен
с любов и със нежност, както се грижи за ближен!
Аз не съм, аз не съм, и не мога да бъда блажен,
но и няма да бъда превзет от суетните грижи!