КОЙТО ЛЪЖЕ
Из “Горско представление” (2023)
КОЙТО ЛЪЖЕ
От мама знам, че който лъже,
носленцето му дълго става,
затуй сега съм много тъжен -
следя, опипвам, наблюдавам.
Да, май ще се окаже права -
във огледалото надничам
и гледам как се удължава -
на слонче скоро ще приличам!
На вас ще кажа. Счупих скоро
на мама стъклената ваза.
Минавах покрай нея, хора,
а тя - на пода се оказа!
Какво ще правя? Вече зная…
подсказа ми го днес сърцето:
на мама всичко ще призная -
така ще си спася нослето!
БРАВО
С Алекс сме като сестрички.
Тя е малка сладурана.
Като мене е на трички -
братовчедка-бърборана.
Аз живея надалече,
във страна зад океана,
но със Алекс всяка вечер
си говорим през екрана.
Тези интернети! Само
ще им кажа: „Браво!”
Тъй със Александра няма,
никога да се забравим!
МЕЧО
Мечо, знам, обичаш мед,
към пчелина все поглеждаш,
търсиш круши ти навред
и в дома си ги подреждаш.
Денем, нощем - все ядеш,
фигурата си разваляш,
Ако ти не се поспреш,
като буренце ще се търкаляш!
ЕЖКА
Броди Ежка в храсталака
и от всякое местенце
на игличките си остри
бодва по едно листенце,
за да може тя да ходи
до съседната градина.
/тъй било сега на мода/
със зелена пелерина.
ГОРСКО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ
Всеки чака с нетърпение
ново горско представление.
Мечо, със костюма моден,
днес програмата ще води.
Две козички най-напред
ще открият със балет.
Славейчето с глас чудесен
ще ги развълнува с песен.
Зайко с шарена триколка
ще направи обиколка.
Катеричката Елмира
със шишарки ще жонглира.
Я, артистите сметнете,
после цирк си направете.
КОЗЛЕТО И ВЕНЧЕТО
Навън е пролет цветна.
Земята цяла светна.
Деца на куп събрани,
играят сред поляни.
От люляк и лалета
букет си сви Ивета.
Но миг след туй козлето
изхруска й венчето.
КАТЕРИЧКА
Пухкав, весел сняг натрупа.
Вън е бяло, зимно време.
Катеричката в хралупа
сита и доволна дреме.
- Нека студ и мраз да има.
Цяло лято се потих
и с храна за цяла зима
здраво аз се запасих.
И сега, да си призная,
заприлича тук на склад.
Ако някой се нуждае…
аз ще го спася от глад.
ВНУК ИЛИ РОБОТ
С този нов компютър, смартфон и таблет
цял ден до минута вече съм зает.
Баба ми се мръщи:
Ама, че живот!
Внук ли имам вкъщи или пък робот?
Я, навън с децата тичай бре, дете!
С топката, с играта сладко се расте!
ДЕЦА И ПТИЧКИ
Всяка сутрин със Иринка
пълним пликче със трохици
и във близката градинка
храним прелетните птици.
Гълъбчета и врабчета
вече свикнаха със нас,
щом ни видят - цяла чета
приземяват се завчас.
Тъй доволно и красиво
греят техните очички
и си хапват доверчиво
те от нашите ръчички.
НАЙ-ВАЖНИЯТ ВКЪЩИ
Аз съм на-важният вкъщи,
Молят ме всички поред:
- Глътчица, миличко, още,
хайде, млекцето е с мед!
Мама с попара ме гони,
с кифличка - моят баща,
Баба ме чака с бульони
аз пък не ща и не ща!
Ала май нещо се случи…
Точно какво е - не знам,
днеска след мене не тичат,
днес не ме молят да ям.
Никой дори не ме пита,
А пък съм гладен от час.
Седнах… И сам до насита
сладко наядох се аз.
