Ищван Ваш

превод: Елена Алекова

Ти си родена, когато заражда се лято.
В моя оскъден живот ти разпали огньове и злато.
Бе светлина, изведнъж над света заискрила,
строго красива, творяща и зрееща сила.
Бях буца пръст, за лъчи и любов закопняла,
ти - разточително лято - за миг ме погали.
Необуздано прадревния огън по мене разпръсна:
рубинен бе нашият плод, леко кисел, прибързан.
Ти появи се, когато се раждаше лято.
В мен избуялите бурени унищожи без остатък!
После запали затвора ми - дрехите тесни:
дрехи, в които ме стягаше тъжното детство.
бе обещание, бе и присъда над мене, и болка,
пламък, изгарящ до костите! С огнена воля
нови закони създаваше в мен и забрани -
да не живея, омразен на себе си, както по-рано.
В моите кости изгаряше - огън пречистващ, магичен,
и затова аз понякога себе си даже отричам.
Ти засади свойто тъй бързопреходно лято в сърцето ми,
ти - разточителна воля, съсъд на живота. И ето.

Новото лято пламти, огън пали небето, лицата -
пак е пламък светът, туй е твоят сезон благодатен.
Огнен закон, изсушаващ, безмилостен, раждащ!
Животворяща, красива, изгаряща сила и жажда!
Лятото зрее, прежуря и в отговор, знам ли,
старо и шеметно лято във мен е готово да пламне.
всичко добро и прекрасно в душата ми все е от тебе:
в нея бушуваш и от твоята воля-закон съм обсебен,
сила, която без жал непрестанно изисква
и изпитни ми изпраща, калява и чувства, и мисли,
плаши ме, но във страха си аз страх не изпитвам,
в мойто сърце, в моя ум ти живот си и ритъм,
дава ми сила това, в теб което угасва,
да не обичам смъртта и завинаги мрака да мразя.
Виж, по небето, земята и в мен гори оня огън отново:
а щом посмях да пламтя, значи верен и твой съм.
О, старо лято, разпалвай пожара на нашите чувства!
Винаги в мене възкръсваш, когато и лятото жарко възкръсва.
Къса нощта е, дълго гори светлината,
стене смъртта, както в началото тръпно на нашето лято.