ШЛАГЕРНА ПЕСЕН ЗА РАЗДЯЛА
ШЛАГЕРНА ПЕСЕН ЗА РАЗДЯЛА
Колко красиви заглавия има смъртта!
Нямаше помен от нея тогава, макар че
здрачът на август прилича на черно глухарче,
а с нежно черно ще ни наметне и тя.
Бях репетирал възвишено целия текст,
погледи бях репетирал, въздишки, обида…
Бях си облякъл най-нежната кожа за теб,
бях се смирил и смалил.
И все пак си отиде.
Колко красиви заглавия има смъртта!
Сякаш душата тогава
от мен отлетя.
В своите есенни разкази
като в мъгла
крачат телата - опразнени,
само тела.
Глухо отекват на преданост,
глухо на плач.
Дайте ни август - последния -
тоя палач!
Дайте душите ни - жадните -
и глупостта
да се разнежват от шлагери
и от цветя!
Да репетират съмнения,
да ги боли,
че примирени, смалени
в нас са били!
Нека примигват тогава от Млечния път,
нека ги мъчи вина, че така ни похарчиха!
Нека отгоре със завист безсмъртна следят
здрачът на август как се изпълва с глухарчета.
ОГЛЕДАЛО
Отново ти?!
Дървото се разлиства.
Звъни зелено злато в твоя глас…
Завърна ли се?
В синевата бистра
на погледа ти тих политам аз.
От раменете дрехата ти пада.
Виновно затрептяват две сълзи.
И в стаята избухва като клада
червеното на твоите коси.
А аз наливам в чашите надежда.
А вън дървото бърза да цъфти.
А виното ревниво те оглежда
и все още не вярва, че си ти.
НОЩЕМ
Приключих с всички словесни губери.
Писмата са запечатани.
Ангелски нежни, невинно хубави,
седми сън спят децата ми.
Кукли и кораби, смях и препускане -
спят.
Между двамата Пролет
нещо нашепва с беззвучни устни,
сякаш насън се моли.
Навън ноември сънено рони
ниските си небета.
Рано е още да нищя спомени,
колкото и да са светли.
Рано е още за равносметки,
за реквиеми -
как доброволно ще тръгне сърцето
на заточение?
Кой точно в тая нощ безполезна
ще го запрати
на тия губери огненозвездни
сред пустотата?
А се задъхва всеки път нощем,
щом забележи
само да трепнат насън тревожно -
ангелски нежни,
невинно хубави - косици, дъхчета,
топла прегръдка в леглото -
стискат в просъница розови пръстчета
и ме държат за живота.