Красимир Власев

ДОМАШЕН ЛЮБИМЕЦ

В детството ми нямаше
нищо повече от страхове и мебели.
Нямах брат, сестра, нито куче.
Кукувичката от стенния часовник
беше моят домашен любимец.
Часовникът ядеше времето.
Плашеше ме так-такането,
мислих, че са стъпки на непознат,
който винаги идваше,
без някога да пристига.
Когато детските ми страхове
се протриха на колената и лактите
облякох страхове за възрастни.
И макар, че вече часовникъг
отдавна на тавана прашасва
на времето през тайна пролука
още чувам -
кукувичката кука.

***
Все по-рядко
думи използваме,
които означават действие.
А ние сме тяхното продължение.
Газим в някаква безглаголица -
затова е застоят в живота ни
и падат думите като птици,
забравили в гнездата крилете си.
Има истини преходни,
има истини вечни
и човекът е сбор от думите
през живота изречени.