БАЩИНАТА КЪЩА
БАЩИНАТА КЪЩА
Да се завърнем в бащината къща
с трева и бурени сред спомени обрасли,
защото тука винаги се връщаш
на двора, в който някога сме расли…
Да се завърнем в детската си стая
или на двора с агънцето бяло,
на улица безгрижно пак да поиграем
с приятели от детството в квартала…
Тук детството ни винаги се връща,
ако преди това и тук не е дошла промяна.
Да се завърнем в бащината къща
и никой вече там
завинаги
да няма!…
МЕЖДУ НЕЩОТО И НИЩОТО
Нещото е чашата ни пълна.
Нещо е и топлото легло…
И когато има кой да те прегърне.
Нещо е онуй, което е било.
Нещото е сянката в живота.
Няма сянка, няма слънчев миг.
Нещо е да имаш своя квота
в своя ден обикновен
и ден велик…
Между Нещото и Нищото остават
граници, които ни делят
и които в Нищо преминават
през оградата на земния ни път…
Между Нещото и Нищото се буди
винаги светът неповторим
да повтори вечните заблуди
след минутата мълчание. Амин.
ОЧАКВАНЕ
До Коледа броим отново
дните.
Уж Времето е наше,
ще простите!
Инфлация изяде пак мечтите,
а уж не всичко е било в парите.
Май вече сме направо мнозинство -
броим стотинките си с вас
до Рождество…
ПОКЛОН
Посвещава се на полк. Георги Георгиев
До края неговият глас
бе пътна карта на живота.
Той беше част,
един от нас,
а ние - неговата рота…
Град Шипка -
негов райски кът
е всъщност име на държава…
Преболедувал своя път,
премина Прехода изправен…
Остана Шипка в песента.
И в нея него ще го има…
От тука тръгва обичта
към род, родина и любима.
В града на истинската власт
бойци от неговата рота
сега сме тук отново с вас
поклон да сторим на живота…
100 ГОДИНИ РАДОЙ РАЛИН
Днес честват президента-адвокат.
И охранителя от Банкя ще похвалят…
Радой нали е вече в оня свят,
кой да се сети за будителя си Ралин!?
ВМЕСТО ЖАЛЕЙКА
Катафалка и линейка на шосе катастрофират…
Варианта за жалейка коя от двете ще избират?
Там на счупената пейка три ковчега се препират.
Катафалка и линейка помежду си се разбират.
Коя от тях е по-виновна за щетите в инцидента?
Май вината е основно в срещите при президента…
Парламентът продължава да буксува на место.
Утре нашата държава ще я води малцинство.
В ситуация такава циганията остава.
Малцинството ще диктува кой продава, кой купува.
И с машини, и с хартия управлява цигания…
ИЗПОВЕД НА СЕЛСКИЯ ЛЕКАР
Бях селския лекар май доста години.
И доста години бях първо лице…
Лекувах. Нонстоп на повикване мина
живота ми с бинт и слушалки в ръце …
Бях селския лекар. И днес пенсиониран
сред снимките селски живея в града.
Сред спомени стари внезапно намирам
дори индексираната свобода…
Министри, банкери, дори депутати
лекувах по здравната каса в села.
Сега са безлюдни и пусти селата,
остана единствено в тях само мъгла…
Остана единствено спомен за лекар
и диагнозата „жив до смъртта”.
За селския лекар не бе никак леко.
И все пак по-трудно е
в град-самота!
ПАМЕТ ЗА ПОЕТИТЕ
Изтече след поредния порой,
животът ни безмилостно изтече…
В калта се питахме, а знаехме ли кой
с безумните въпроси ни обрече!
Какъв бе смисълът, цената му каква
остана в изплатените му суми!
Над нас ще никне новата трева,
а няма спомен за предишните ни думи…
И няма памет за предишни стихове
за вярата. Надеждата къде е.
Какво ни даде? И какво ни взе
една безсмъртна, най-безсмъртната идея!
Днес виждаш - вече всичко е пари.
И няма думи. Давим се в числа.
Дори са други детските игри
в часа на Яворов и синята мъгла…
И вече нямат никаква цена
онези пориви, мечтите без цени.
Аз искам да те помня все така…
В часа на Дебелянов остани.
В часа на Ботев и на Вазов поживей.
И Пеньо Пенев и Вапцаров ти помни.
Кажи на Смирненски: „Приятелю, здравей!
Аз дишам твойте юношески дни.”
Сега са други всичките игри.
Понякога от тях потъвам в срам.
А как ще бъдете след нас и по-добри ,
без Павел Матев,
без Валери
и Дамян!?
Изтече след поредния порой,
животът ни безмилостно изтече.
В калта се питаме дали ще има кой
да пази утре думичката вечен…
СЛЕД РАЗДЕЛИ
Разотиваме се. Стефан си отиде.
Тихо и внезапно отлетя.
И така полека сам зазида
името в стена на вечността…
Няма ги Емил, Дамян, Валери.
Павел Матев си замина преди тях.
И си казвахме, че всеки е намерил
по-доброто място в тленна прах…
Идва ангелът. Един след друг отнася
следващия - някого от нас.
Разотиваме се. И сега пред нас са
само спомени от земния им час…
Митко Бомбата при мене бе оставил
хиляди въпроси и писма…
А след Гришата, Невена и Татяна,
и след Велко май ефирът онемя.
Разотиваме се. И невидимо край нас е
в самота и оправданият ни страх.
Помните ли Кольо Анастасов?
Липсва ли ви неговия искрен смях?
Разотиваме се. Паметта ни връща
Бисер - бледен юноша неостарял.
Младостта нали е все една и съща
в песента до края всъщност недопял!
След раздели хиляди остава
и една раздяла утре може би и с нас…
А нали, нали в отвъдната държава
с тях ще бъде в диалога също моя глас.
