Лъчезар Лазаров

Като се замисля, май нямам повод да празнувам настъпването на новата година, въпреки, че по навик пожелах “Приятно посрещане!” на много хора. Но това по навик.

Иначе като се сетя за изминалата как да празнувам новата. Постижения никакви; напредък - също; асфалтираха се няколко улици, за вечностроящите се магистрали няма да споменавам, за да не ме обвинят, че говоря за политика.

Хората са тъжни и се оплакват. В последно време върлуват и епидемии! Дали това е нещо естествено или не - оставям всеки сам да реши - различни са мненията. Сигурно е, обаче едно: хората много, много се страхуват. А страхът е лош съветник, може би най-лошият!

Още от първия ден на новата година обикновено започваме да се оплакваме - не бил почистен снега, не ни разринали пред портата?! Само с пожеланията ще си останем - никой не се надява да се сбъднат, та надеждата и радостта от празниците да украсят лицата ни с усмивка и макар само в първия ден на новата година, да не обръщаме внимание на лошите дреболии около нас.

Знаете ли какво е празникът, новият ден какво е, новото начало - поне за мен? Едно „благодаря”, една усмивка - но от сърце, не всекидневната; една подадена ръка, да простиш… и други такива неща.

Есемесът по Вайбър или Скайп, красивите детски картинки с по няколко „мъдри” думи, които изпълват интер-неактивните пространства са просто една подмяна, улеснение за хора, които имитират празничност - дремейки пред компютъра или пред телефона, който е постоянно пред очите им.

Но да не се отклоняваме. Който не работи, не знае и как да празнува. Почива в делниците и се натоварва в празниците. В последно време често му се спи, тежи му на стомаха и има киселини. Е, това си е чисто наказание, тъй че не обвинявам никого.

Заради такива неща сякаш този ден вече не е празник, поне за сега. Логично е отново да се случва същото: управляващите да стават по-алчни, институциите да не работят, медиите да са черногледи и поръчкови, шоупрограмите да се множат, чалгата да просперира…

Хората да гледат безучастно, а повечето от тях да плюят всичко и всички, докато тайничко завиждат на богаташите, търсейки всевъзможни начини и те бързичко да забогатеят. Доскоро игрите на късмета, бавно, но сигурно доограбваха средноимотния българин.

Какво като идва нова година, щом като съзнанието си остава същото, щом като по навик си желаем здраве, късмет и всичко, каквото си намислим да ни се сбъдне. Хо! Хо! Хо! Щом чувате смеха на Дядо Коледа да не кажете, че не е празнично. Но и в този случай навярно ще излезе истина приказката: кой каквото ти говори, знай че става въпрос за пари.

…Най-много от всичко обичаме паричките - нали така? Нещо повече. Често сме готови да продадем всичко, впрочем ние повечето го продадохме. Продадохме богатствата си, вярата и историята си, традициите си, отечеството си продадохме, продадохме историческата си памет, или я подарихме, не е абсолютно ясно.

Остана ни само едно - честта. Според Хайтов тя е най-скъпото - и в пряк, и в преносен смисъл! Дали не сме забравили какво означава тази дума, или от мисълта за парите, отдавна не ни остава време да помислим за друго.

Лично се нуждаем от парите - значи има и още нещо, за което мислим - за себе си. Всъщност парите са пари, когато са мои и аз съм аз, когато имам пари?! Ето това е чудовищното.

Ненавиждам този, който има пари и власт, мразя го, плюя го, ядосвам му се, обиждам го, качвам кръвното заради него, страдам, сдобивам се с комплекс за малоценност, който избива във свръх горделивост - отново заради него, но…искам да стана като него. И мнозина станаха!

Не познаваме себе си, и много ни е страх, нали? Това е причината за депресиите, убийствата, самоубийствата, завистта и клюките, на които ни учат от екрана на най-елитни телевизии. Но, стига толкова за това.

Тази година заваля навреме. Природата превърна тъжната есенна картина в нова и бяла. Зарадва ни с чистотата и съвършенството на снежния зимен пейзаж. Сякаш покри и заличи всяко зло. Вдъхна в душите ни празничния трепет от приближаващото Рождество Христово!

Идва нещо ново - новата година. Това е нова начало, нова възможност, нов „век”. Повод да променим нещо, да си върнем паметта и да осмислим миналото. Да осъзнаем грешките си, да видим трагичните последици и това, че ние сме ги направили и да разберем, че щом сме имали сили да сторим нещо толкова зло, явно можем и много повече - можем да го поправим. Да го заличим, и със същия тоя устрем да започнем да вършим добро! Нали не ви се струва невъзможно?

Ако ли не, спомнете си за Савел, който пазеше дрехите на братята си, докато убиваха с камъни първия християнски мъченик - св. архидякон Стефан, и за св. Павел, станал апостол, и с крилатото си слово просветил целия свят, като сам дал живота си за Христа. Е, това е един и същи човек!

Знанията, обаче, са безплодни, ако не бъдат последвани от дела.

Между другото думата енергия е гръцка и означава „действие”. Какви трябва да бъдат нашите действия днес? Безспорно по-различни от тези през изминалата година. Ако искаме новата година да бъде по- добра, нека и ние сме по-добри, защото „думите впечатляват, а примерът привлича” са казали древните римляни. Емоционалните и мили картинки и думички във Фейса са много красиви. Те си остават само празни думи. Те не са действия.

Липсват ни добрите дела! Нека не спестяваме ни най-малко усилията си, защото това правехме до днес. Ако действителността не ни харесва, то тя е резултат от нашите действия, или по-скоро - от нашето бездействие.

Представете си сега една друга действителност.

Заобиколени сме от прекрасни хора, децата ни са възпитани и с морал в живота. Родителите ни са мъдри и щастливи. Хората са спокойни и щедри. Усмихваме се често, заедно сме в празник и делник; помним традициите си и от цял свят идват милиони хора, за да се възхищават на природните ни красоти и гостоприемния ни нрав. Обичаме управляващите, а те се грижат за народа си и всичко е прекрасно!
Звучи красиво, нали!

Ако искаме това да се превърне в реалност, то може да стане само и единствено благодарение на нашите усилия.

Желая ви безсмъртие!