ДИМИТРОВДЕН
ДИМИТРОВДЕН
Пак е ден за нова равносметка -
пилците броят се все наесен.
Виждам: в счетоводната отметка
става ми балансът все по-тесен.
Смятам си наличния късмет:
2 плюс 2 е 3 и твърде рядко 5.
Все за мен солената попара
готвят в кухнята на календара.
Ден след ден -
звезда в небето блясва!
Ден след ден -
роса попива в пясък.
Бъхтил съм се честно до забрава,
за едно мизерно салдо слава.
В тоя свят, прегърбен от печал,
трупам само пирова печалба.
Бързам в стръмна надпревара -
все по-тъмна, пълна със несрета.
Бързам -
всъщност пак си кретам.
Славата е сянка на пазара…
С бели ризи облаците слизат -
вият като глутници от псета.
Снегоносно из полето шетат.
Ето вече: в двора ми навлизат.
Няма кой вратите да залости.
А от дълго чакане на Коледа
всяка нощ душата ми излиза -
литва чак към Господа на гости.
Ала, щом се умори сред полета,
то се знае, сяда при звездите.
Там се крие Истината - голата.
И брои ли тя, брои ми дните -
тъй банкер трепери за парите си.
БОГОРОДИЧНО ХОРО
Не беше празник то, а порив хорски!
На ширния площад бе късна вечер.
Оркестърът тресеше всичкия мегдан:
не жалеше ни младите, ни старите.
Една певица гиздава и гласовита
редеше вихром ситни песни хороводни.
На три хора горещо радвахме се ние:
ту лудото по-лудо, ту щурото по-щуро!
В очите ни звезди и пламъци искряха!..
Но изведнъж избухна нощен ураган:
изригнаха светкавици и гръм след гръм!
Небесен водопад поройни струи плисна.
От ледни стършели трева и камък зажужа.
И който сам можа - хорото си напусна.
А който не можа - възторга продължи.
Тъй дълго вихреха се двете щури хали:
небесната кълве и жили без пощада,
човешката напук от буря се не плаши…
Ех, тази наша вехта радостна въртушка!
Ех, тази вечно млада българска вихрушка!
Ако на възел вържем нашето хоро -
в пустиня глуха ще се лутаме до гроб.
