Иван Д. Христов

Писателят Николай Табаков се изявява отдавна като успешен бегач на литературната писта както на дълги така и на къси разстояния, защото освен на десет романа и един детски роман, той е автор и на три книги с разкази.

Две от книгите му: „Няма да е все така” /2009/ и „Нула време” /2020/ са отличени за роман на годината от Съюза на българските писатели. Той е носител на националната литературна награда „Професор Димитър Димов” за цялостно творчество през 2021 година.

Новата книга „Р- Р-РАЗКАЗИ” /Изд. „Захари Стоянов”, 2022/ на известният белетрист получи на тазгодишния конкурс „Йордан Радичков” специалната награда „Свирепо настроение”.

Според Николай Табаков разказът е най-българския литературен жанр. Авторът споделя: „Гледаш го разказа, от една страна разказ от друга шарена сойка. Очакваш да ти разкаже живота, той напротив - обръща го наопаки”.

В „Р- Р-РАЗКАЗИ” Табаков свежда своето нравствено и естетическо кредо до смисъла на живота, защото човек живее истински само осмисляйки го. И приканва читателя: “Да излезем най-после от задължителното ежедневие и си отворим очите, ама на четири”!

„Залез над маслинова горичка” така се казва една от картините на Винсент Ван Гог, елемент от която авторът е използвал за корицата на новата си книга. Метафорично, на не случайно - сякаш повествованието на разказите, героите, сюжетите им рисуват огнената картина на човешката зрялост - смисъла на живота.

Един честен и непринуден разказ за живота и съвремието ни, за героите - чешити и чудаци, за хора с достойнство и чест, отстояващи своята свобода и устремили се към неразгаданите тайни на живота.

Много точно литературният критик Митко Новков пише: „Николай Табаков не изневерява на себе си - описва чешити, описва самобитности. Описва живота така, че да го превърне в литература, а литературата я кара да описва така, че да се превърне самата тя в живот”.

Сборникът включва 21 разкази - написани като отделни разкази и на части от негови романи, обособени като такива. Табаков разказва леко и увлекателно. Той е оригинален творец с със свой белетристичен почерк и стилистика.

Умее добре да композира творбите си и да съчетава в едно цяло регионалното, глобалното и общочовешкото. Разказите му дъхат на истинност, без изкуствена художественост, на места с известен натурализъм.

Повествованието в тях се отличава с автентичност - преживени, наблюдавани неща от живота, които са художествено интерпретирани от писателя. Николай Табаков майсторски изгражда и описва своите герои - чешити, с техните пороци, недостатъци и достойнства. Това са хора отстояващи позициите си и вижданията си за живота.

Авторът успява да навлезе в потайните дебри на човешката душа, да преоткрие житейските тайни и поругае безцелното съществуване и отчуждение. Жизнено важният смисъл на днешното ни битие, което е обърнато повече към материалното отколкото към духовното.

Героите в неговите разкази обобщават характери и мироглед характерни за хората от Северозападна България. Техните постъпки и действия са невероятни и непредсказуеми. Необичайни са дори и техните имена: Анто Пантев, Дядо Плетиклечко, Шаренко Червенков /Шарената крава/, Барабан Капитански, Наско Дири - Бири, Генчо Трите Платики, Баба Меца, Яни Пумпала. Странните събития и случки в някои от разказите се случват в още по-странното село Фъркуланци - разположено на границата на три балкански държави.

Според Никола Иванов: „Табаков несъмнено е автентичен разказвач, който разчита на конкретните си преживявания, които умее да обобщи и универсализира… Това са разкази от и за живота”.

Белетристът описва един шарен и пъстър селски живот, в който любовта и омразата, надхитряването и надлъгването вземат превес в човешките взаимоотношения. Това проличава особено в отношението на двамата съседи Дядо Аристотел и Фут Лунтрия и тяхната интимна връзка с Мария - Михаела в разказа “Чичо Фут Лунтрия”.

Фут надхитрява Дядо Аристотел и отнема любимата му Мария - Михаела. Грабва я на своята лодка и стигат до средата на Дунава. Там я заплашва, че ако не му се отдаде интимно ще пробие и потопи лодката на дъното, защото е решил да сложи край на живота си.

В този объркан и засукан свят първичните човешки страсти все по-често обземат хората. Затова и героите на Табаков са такива особняци. Силно е усещането за безвремие и хаос в напрегнатото ни ежедневие и преобръщане на символите на добро в тяхна противоположност.

Писателят използва в разказите си гротеската , иронията и фарса. Речта му е синтезирана, лаконична, стегната и колоритно обагрена. Посланията в разказите са убедителни и пораждащи размисъл.

Книгата „Р-Р-РАЗКАЗИ” е посветена на фундаменталния въпрос за смисъла. Всеки от героите в нея търси по свой начин смисъла в живота, но не винаги го намира и в това е неговата драма. Затова и едно от нравствените послания в сборника е, че човек трябва да живее смислено и пълноценно.

Особено показателен в това отношение е разказа „Два леви ботуша”. Скулпторът Боян Бенин от село Фърколанци, разхождайки се край Дунава забелязва странни следи от два леви ботуша в снега. Те го отвеждат в задимената кръчма при двамата чешити Флоро и Раду - Двата Леви Ботуша.

Тяхната житейска философия, загадъчния им начин на живот, споделени пред скулптора, го карат да осъзнае това, което постоянно го терзае и тревожи. Бенин взема твърдо решение да скъса с досегашния си начин ва живот: „Няма да работя под ничия диктовка. Ще си правя своите неща. А за това е нужна смелост”.

Николай Табаков владее всички литературни похвати на наратива - животоописание, портретуване, диалог и умело ги използва в текста. Той е не само самобитен и колоритен разказвач, но и проницателен психолог.

Това е видно и в разказите му: „Гледа ли?”, „От род в потомство”, „Изстрелът”, „Петър Масларина”, „Отново за „майсторите”, „Поезията горе” и други, които носят своите нравствени, естетически послания и художествено майсторство.

Един от най-силните разкази в сборника носещ силен родолюбив заряд е „Гледа ли?”. Посланието в него е да съхраним любовта и привързаността си към родния края и родината, въпреки неуредиците в нея, борбата за оцеляване и разочорованията ни от очакваната промяна.

Главният герой Коста Митов Комитов е довел бременната си жена от Германия да роди детето им във Видин, но неудачното им пътуване с влака и започналото раждане ги принуждават да слязат още в Мездра.

Премного тревога и болка има в патоса на сатиричното и гротесковото в този разказ съдържащо се в думите на главния герой: „За дядо Йоцо ли ще говорим? Какво да гледа, ето това ми отговори! Да гледа скапаната, неуредена, ограбена, сиромашка държава…” Затова и символното присъствие в разказа на паметника на дядо Йоцо от Искърското дефиле е като нравствена присъда над днешното ни общество, загърбило националните ни идеали.

Интригуващ е и разказа „Лудите капитани”. В него авторът разказва за подвизите и импулсивните действия на капитан Барабан Барабански на ферибота Видин - Калафат.

Безразсъдните му действия не му пречат обаче да остане верен на приятелството. Началото на този разказ красноречиво говори за динамичния, точен, лаконичен и изразителен език на писателя: „Януари наистина се оказа свиреп. Температурите спаднаха до минус двайсет, въздухът над градчето посиня, хора и кучета се изпокриха вдън земя. Коминчетата едва шепнеха от студ, но си личеше, че шепнат мръсни думи и ги пращаха на възбог…Студът сви Дунав в шепа, брегът замръзна, ледоходът се увеличи, ледените блокове скърцаха нощем и пукаха с такъв трясък, като че ли артилерийски оръдия…”

Чрез преживяванията и случките Николай Табаков поставя основните човешки теми и проблеми за смисъла на живота, страданието, радостите, доброто и злото, борбата за съществуване и оцеляване в този несигурен и променлив свят.

Забавен и увличащ е разказа „Сулфеш, начи!”. Героят в нето Наско Дири - Бири е галантен любовник с интимни връзки с много жени, без да се обвързва с брак.

Любовните му авантюри са причина да търси препитание като уличен музикант на цигулка. Сприятелява се с алкохолика Дядо Плетиклечко, изгонен от своята жена Баба Меца за „свободомислие”. Наско Дири - Бири дели припечеленото с Дядо Плетиклечко, той от своя страна пък лови риба на Дунава и я продава, с което осигурява ежедневните разходи и алкохола.

Пълни с чешити и герои със странни постъпки са късите прозаични текстове на Табаков. Петър Масларина от едноименния разказ е затворен в себе си човек и трудно общуващ с другите, но със силна интуиция.

Ето как авторът във финала на този разказ само с едно изречение обобщава душевните му тревоги и притеснения по изгубения син: „Долната му устна се пукна и от нея потече ивичка кръв”.

Писателят изразява не толкова реални случки и събития, колкото съкровени лични желания и мечти, емоционално обвързани с постъпките на героите, техните блянове и копнежи. Всичко това на фона на неочаквани обрати, откровеност и равносметка.

В разказа „Осми декември” са описани реални политически събития и лица. В него писателят ни убеждава, че една от най-пагубните човешки страсти е манията за величие и известност, както при Каприсия Примароса, която е готова на всичко за да постигне целта си.

Интересен и пораждащ размисли за смъртта и отношението на човека към природата е разказът „Изстрелът”. Действието се развива на фона на ловен излет, в който чувството за самосъхранение и животинските страсти понякога надделяват над човешките:

„Камен вдига отново пушката си… Върху мушката едрее тежката глава на звяра. Идва! Ще улучи ли ? Няма време за прикритие, няма време за бягство. Времето е едно - един единствен изстрел”.

Няколко разказа в сборника са свързани с изкуството и разкриват естетически и морални проблеми, които поражда то: „За изкуството”, „Отново за майсторите”, „Три пъти режа и все по-късо”, „Поезията горе”.

В „За изкуството” писателят заявява чрез героя си, че най-щастлив е този творец, който реализира таланта си в полза на хората. Мони говори за мисията на художника и неговото призвание: „Знаете ли защо умират големите художници? Умират в картините си, за да живеят във вечността”.

„Три пъти режа и все по-късо” разкрива пред читателя проблема за наличието на талант и болните амбиции на някои творци, което винаги е разочароващо.

Едит от най-хубавите разкази на Табаков посветен на хората на изкуството е „Отново за майсторите”. Темата в него е двубоят на двама големи художници - световно известният Пабло Пикасо и нашият Владимир Димитров - Майстора, във Варшава през 1948 година.

Табаков поставя фундаменталния въпрос за автентичността в изкуството.
Пестелив в обрисовката на образите писателят представа героите си предимно чрез описание на душевното им състояние, действията и постъпките.

Табаков е зрял разказвач вглеждащ се в съвремеността, която ни поднася човешки драми, комедийни ситуации от житейското ежедневие. Една самобитна и оригинална проза наситена с философски прозрения, хуманност и гротесков изказ.

Той е писател поел бремето на духовното безпокойство, където само и единствено думите разведряват.

Сборникът „Р-Р-РАЗКАЗИ” на писателя Николай Табаков, затвърждава таланта му на превъзходен разказвач и нарежда името му в челната редица на най-добрите ни съвременни белетристи.