Мишел Фейбър (Michel Faber), холандски писател, е роден на 13 април 1960 г. в град Хага, Нидерландия. Баща му Хенк Фейбър е механик в компания за автомобилни части, а майка му Елизабет Фейбър, е фабрична работничка. На 7-годишната му възраст семейството се мести в Австралия. През 1980 г. Мишел завършва с бакалавърска степен Мелбърнския университет, където учи английски език и английска литература. Работи като продавач по телефона, почистване и поддръжка на домакинства, като медицински персонал в Мариквил и в болници в Сидни, опаковчик в консервна фабрика. Първият му брак завършва с развод през 1988 г. През 1989 г. се жени за Ева Йорен, гимназиална учителка и писателка, с която имат син. През 1993 г. тримата емигрират в Шотландия, където се установяват за постоянно в Единбург. Тогава започва да пише рецензии за английския вестник „Гардиън”. По-късно Фейбър активно се занимава и с журналистика. В периода 2001 - 2004 г. пише литературен преглед на книги за шотландски седмичник. От 2005 г. пътува по света като част от кампаниите на „Лекари без граници” и пише статии за военните конфликти. Започва да пише разкази още на 14 години, а по-късно - и романи, които остават неиздадени. Едва в началото на 90-те, с подкрепата на Ева, започва да участва на литературни конкурси и да печели награди. Първият му сборник с разкази, „Дъждът трябва да завали”, е издаден едва през 1998 г. Кратките му разкази са удостоена с множество литературни награди, а романът „Под кожата” е включен в списъка на най-добрите дебютни романи на 2000-та година. За него е удостоен е с наградите „Нийл Гън” и „Ян Сейнт Джеймс”. През 2013 г. романът е екранизиран в едноименен филм. Истинската слава идва при Мишел Фейбър с романа „Аленото листо и бялото” (2002) - жестоката история на 19-годишна проститутка. Събитията се разиграват във викториански Лондон през 1870 г. и проследяват жизнения път на проститутката и издигането й във висшето общество на Лондон. През 2011 г. е екранизиран. Фейбър не е много плодовит автор - написва едва шест романа и три сборника с разкази. Участва съвместно с други писатели в серията „Митове”, която включва 14 романа и серията „На други места” - 4 романа. Романи: „Под кожата” (2000), „199 стъпки” (2001), „Аленото листо и бялото” (2002), „Смелият съпруг” (2002), „Огненото евангелие” (2011) „Книгата на странните нови неща” (2014). Сборници с разкази: „Дъждът трябва да завали” (1998), „Близнаците Форсайт” (2005), „Ябълката. Нови истории за аленото листо” (2006).

Публикации:

Проза:

ДЪЖДЪТ ЩЕ ЗАВАЛИ ВНЕЗАПНО/ превод: Любомир Духлински/ брой 153 декември 2022

ИЗЧИСЛЕНИЯ/ превод: Любомир Духлински/ брой 153 декември 2022