Георги Майоров

Кой не е спирал да я види! През 1934-а година цар Борис III разпряга каретата си в Широка лъка и като с орден я дарява със своя лик. Дипломатическият корпус пък като с перла се окичи с нея. На бай Тошо беше полегнала на сърцето. Бойко Борисов отпусна средства и старото училище до черквата „Св. Богородица” днес вече е музей.

А кой не е писал за Широка лъка?! Навремето Николай Марангозов дойде чак от с. Късовци, Северна България, днес към град Плачковци, за да възвиси скалния феномен край селото „Момата” с поемата „Каня Яковерка”.

Димитър Златев посвети най-хубавите си стихове на селото. Но най-много са писали самите широколъчани. Защото в живота става така: - излитаме от родните места, пръскаме се из страната според своите професионални влечения, докато отново се засрещнем с акраните или с непознати до този ден земляци.

По тази причина не се познавахме с проф. Ради Радичев, който е значително по-млад от мене, но неговата книга „ШИРОКА ЛЪКА огнище на вяра, просвета и култура в Родопите” (С., Изд. Илинден, 2006) ни срещна и опозна.

По културната традиция на широколъчани и техния ищах да витае родопският дух по света, Ради Радичев не случайно се заема с родолюбивото дело да слави родния край. Той произхожда от стария Радичев род. И до днес се помни Рагювата воденица в центъра на селото, от която легенда е останала само една пейка, където сладкодумки одумват днешните си кахъри и радостите си на млади години.

Думата ми обаче е за днешния именит професор Ради Георгиев Радичев. Той е роден през 1952-а година в Широка лъка. Дори началното образование не завършва нацяло в родното село, а в 119-о училище в София.

През 1977-а година завършва „Приложна физика” във Висшия Минно-геоложки институт в София. Става инженер геофизик, овладява руски, френски и английски език, става доктор от 1988-а година, доцент от 1997-а и професор от 2008-а година. Член е на Дружеството на геофизиците в България, на Българското геоложко дружество и на Съюза на учените в България.

Преподава в МГУ, ръководи катедра, от 2004-а до 2012-а година е декан на Геологопроучвателния факултет на МГУ, член е на специализирания научен съвет по Геофизика и на комисията по геолого-географски науки към ВАК - Висшата атестационна комисия.

Написал е учебни пособия по „Теория на физичното поле” и четири методически ръководства по учебна практика в отделните дисциплини.

Издал е още книгите: „Личности и събития от китната Широка лъка” и „Широка лъка и говорът на широколъчани” в съавторство с Георги Паликъщов и Георги Радичев, но най-значителна е книгата му „ШИРОКА ЛЪКА - огнище на вяра, просвета и култура в Родопите”.

С широката си душа той се е ширнал в цели 350 страници, за да ни омагьосва с магията на Щирока лъка. А тази магия тръгва чак от тракийското племе беси, за които гръцки автор пише: „От Родопите към Гърция слизат поезията, законите и свещените изкуства”. Какво по-ясно доказателство за мъдростта на Родопите, когато световни автори твърдят, че Родопите и България са маята на Европа.

Затова Ради Радичев с високо вдигнато чело проследява борбата със завоевателите като Филип Македонски, римското владичество, заселването на прабългарите и славяните, османското владичество, помохамеданчването.

С умиление разказва за Широка лъка през вековете и развитието на селото до наши дни. Отделя голямо внимание на такива духовни детайли като каква поезия е създавал народният широколъшки глас, битовата пиеса на Никола Гьочев „Попрелка”, на народните песни, каба гайдите, гайдажиите и най-характерните традиции на широколъчани.

Изтъква много хороводни песни - за харесване и загалване, за брането и даряването на китки, за любовните мъки на моми и момци, за строгостта на майки и бащи, за мързел и трудолюбие, за трапезни песни при годеж, сватба, гостуване и други. Песни за войниклък и комитлик.

Всичко това е специфичен показател за наследената творческа нагласа на широколъчани и народната дарба, която е създала много песни с широколъшкото произношение. Оттук по света тръгва и мистерията на българските гласове.

Творчеството на обикновените хора и до днес не е заглъхнало. Ловджията Тасо Чуртов е написал поемата „Нашата ловна дружинка”, а синът му Духо Чуртов вече години наред работи по изследването на родословното дърво на своя род и съседни родове.

Да не повтаряме колко ясногласи певици и певци са обходили света като Радка Кушлева и дъщери, Бойка Присадова и Костадин Дурев. Затова закономерно е и Националното училище за фолклорно изкуство да се немира точно в Широка лъка.

Ради Радичев не пропуска да изтъкне прелестите на широколъшките носии, терзийството и навсякъде прочутото дюлгерство, оригиналната архитектура на Старата Широка лъка, кукерския празник „Песпонделник”, кулинарните специалитети - чеверме, клин, ракия бубутанка, люто, бърканица, качамак, троен кратох, жупкар, марудници, кучен’ и бито сирене.

Отдалечаването му от Широка лъка го предизвиква да отдели цяла глава от книгата на широколъшкия говор с типични изрази и поговорки.

Със своя проучвателен нюх и обзорен подход Ради Радичев е създал една съвременна широколъшка библия, която разкрива непреходното обаяние на Широка лъка, на онзи борчески и творчески дух, които в съвкупност са опазили чистотата на българския облик на селото легенда, вълшебна приказка и реалност.

Авторът се надява, че написаното е достатъчно за да се разбере „говора, душевността, самобитната култура, въжделенията и морала на широколъчани”. И книгата категорично доказва това.

Още по-важен е мотивът на автора за положения огромен труд: „Какъв звучен говор, каква неповторима идентичност. Когато съм далеч от Широка лъка и Широколъшко, от Родопа плинина, много ми липсва. И не само на мен. Сигурен съм, че на всеки, който е закърмен тук, на всеки, който е слушал мелодичния широколъшки диалект, му се иска отново и отново пак да го чуе…!”

Аз също ни за миг не съм преставал да се възхищавам и да пиша за прелестите на родния край, за добродушните и творчески обаятелни съселяни.

Затова спрях вниманието си на така затрогващата книга на Ради Радичев. И като земляк му пожелавам още споменни книги за родословните ни корени.