Йордан Вълчев, български писател, е роден на 24 юни 1924 г. в Кула. Завършва Първа софийска мъжка гимназия и изучава право в Софийския университет „Климент Охридски”. В началото на 1944 г. постъпва като школник в Школата за запасни офицери във Велико Търново. Участва като запасен офицер в последната фаза на Втората световна война, в сраженията на територията на Унгария (1944 - 1945), за което е награден с орден за храброст II степен. Лежи в лагера „Куциян” (11 август 1947 - 11 март 1948), където се запознава с Димитър Талев. Описва лагерния си живот в едноименната книга. Освободен предсрочно. Висшето си образование завършва в СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Право” през 1949 г. Работи като хамалин, секач, снабдител и чиновник в различни предприятия, а от 1957 г. до 1986 г. е административен директор на сп. „Славейче”. В ранната есен на 1952 г. заради участието си в Дъбованско-Гигенската конспирация срещу властта е арестуван в Перник и изпратен в Плевенския затвор. През 1958 г. е въдворен в Старозагорския затвор за разказване на политически вицове. Работи като бетонджия към „Инжстрой” през 1949 г., през зимата и пролетта на 1950 г. е хамалин в „Пренос-превоз”, зидар е в „Софстрой” през 1951 г., закупчик е в ТЕЦ „Република” в 1952 г., началник склад в „Заводски строежи” през 1953 г., снабдител в „Заводски строежи”, продавач на ябълки, череши и варена царевица през 1954 - 1955 г., старши снабдител е към ДСО Враца през 1955 - 1956 г., организатор към сп. „Септемврийче” между 1 януари 1957 и 12 май 1958 г., снабдител в Промкомбинат Своге - през зимата на 1959 - 1960 г. В Промкомбинат Своге става началник на материалното снабдяване (1963 - 1964), през 1964 г. поема и Промкомбинат Петърч, след което за една година е началник снабдяване и в ТПК „Свобода”. От 1 януари 1968 г. до 10 април 1969 г. с ходатайството на Христо Радевски става уредник към сп. „Пламък”, а от 11 май 1969 г. до 30 декември 1985 г. е уредник към списание „Славейче”. Дебютната книга на писателя е сборникът с 14 разказа „Боеве”, излязъл на 20 декември 1946 г. с марката на издателство „Хемус”. Тогава авторът е 22-годишен недипломиран още юрист. За сборника „Боеве” получава наградата на Министерството на отбраната „Златен меч”. По-късно издава следните книги: „Надбягване с пътищата. Из бележника на един снабдител” (1956), „Напред знамената. Лято 840″ (роман, 1963), „Цар Симеон” (исторически очерк, 1965), „Бунт на владетеля. Лято 863″ (исторически роман, 1967), „Родихме се змейове” (разкази, 1969), „Сигнали за атака” (разкази, 1969), „Стъпала към небе” (трилогия исторически романи, 1969), „Сватба” (разкази, 1970), „Тошко и Божко” (Разказ за деца, 1973), „На педал” (разкази, 1978), „Исперих. Опит на тема Владетелят и свободата” (1979), „Отстъпление няма. Добър ден, капитане” (повести, 1981), „Старо злато” (разкази, 1983), „Цар Симеон. Хроника” (1984), „Календар и слово” (есета, 1986), „Надбягване” (роман, 1986), „Наклонената пиза в Кула” (разкази, 1988), „Куциян” (мемоари, 1990), „Мими Мимоза” (повест, 1991), „Две изречения на Исус Христос” (1998), „Календар и хронология” (1999), „От нулата нагоре” (1999), „Дневниците на писателя дисидент” (2004), „Древният български календар” (2008), „Съчинения в 6 тома” (2011). Умира на 14 декември 1998 г. в София. През 2015 г. в Русенския университет е създадена Лаборатория за научно изследване на езиковедското наследство на Йордан Вълчев.

Публикации:

За Йордан Вълчев:

ПРЕДИ РАЗСЪМВАНЕ…/ автор:Димитър Хаджитодоров/ брой 153 декември 2022

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПИСАТЕЛЯ ЙОРДАН ВЪЛЧЕВ/ автор: Продрум Димов/ брой 169 юни 2024