С ТЕБ ЗАВИНАГИ
Из „Прелиствам времето” (2021)
С ТЕБ ЗАВИНАГИ
Калинка гледам как превзема
изправения цъфнал слънчоглед.
Ту пада с болка, ту с мъка се въззема
и тръгва пак мъчително напред.
Но стига до магията небесна,
омаяна от слънчогледовия цвят.
А никак, никак не е лесно
да му превземе слънчевия свят.
Така и аз превземах твоите чувства -
през иглени уши преминах,
за да ти кажа - ей ме - тук съм
и с теб завинаги ще съм, любима.
ЗАЩОТО АЗ ТЕ ОБИЧАМ
На Злати
Вятър свирепо дървета съблича -
цветната дреха на цветната есен.
Студ безпощаден зад нея наднича,
завардил смъртно нейната песен.
Нейната песен - знам - ще възкръсне
с белия глас на бялата зима.
Може би рано, може би късно
пеещ сняг безкраен ще има.
Пееща любов между тебе и мене
с песен на ранно кокиче
ще живее и нощем, и денем,
защото аз те обичам!
НЕ ЗАБРАВЯЙ ТОЗИ КРЪГОВРАТ
Цъфнали дървета и от тях
грее цялото пространство.
И е луд от радост този свят,
и цветчетата си шепнат странно.
И предат, предат от светлината
сънна музика неповторима.
И прашец събират златен
хиляди пчели без име.
И пиян, пиян от песента им
е просторът медоносен.
Но слани внезапно в миг потаен
може да нахлуят смъртоносно.
И подобно свещи погребални
ще догарят цветните дървета.
И ще гасне песента прощална
на пчели и на цветчета.
Но нали сезоните са повторими
и след смърт се ражда пак живот.
Не забравяй този кръговрат, любима
и ще дочакат чувствата ни плод!
САМОТНА НОЩ
Измръзнала есен,
мъртви листа.
Заглъхваща песен
и край на света.
Животът умира
и свършва за нас.
В душата извират
думи без глас.
Как да ти кажа,
че до смърт ме боли.
И облак от сажди
у мене вали?
ВЪЗДИШКА
Въздишка на облак -
душата ми пее.
За твоя мил образ,
за тебе копнее.
Ти - отдалечена си -
облак в небето,
недостижима за мене
и за сърцето.
Днес облакът тук е,
утре не ще го има.
С лятото тръгна на юг,
а зад него надзърта зима.
Тя ще затрупа
цветната есен
и облакът ще се лута
в простора небесен.
И все тъй незримо
ще се отдалечаваш
като облака зимен
в свойта раздяла…
НЕПРЕГЪРНАТИ ЗА СБОГОМ
Бряг отляво, бряг отдясно
гледат как тече реката.
И е повече от ясна
истината свята,
че през всичките сезони
все ще си тече реката
и за бреговете ще е спомен
пътят й нататък.
Тъй и ние като бреговете
и реката сме неуморени.
Тя тече през времето, което
покрай теб минава и край мене.
И живееме безспорно
в любовта непобедени.
Непрегърнати за сбогом,
без разделно време…
