Любомир Духлински

Преди години, по време на втория си мандат, президентът Георги Първанов обяви, че се свикват първите държавни мъже, за да обсъдят въпросите на демографския срив. Като деликатен човек, президентът избегна точната дума - демографската катастрофа. Това е точната дума! Годините си вървяха, свикваха се кръгли, квадратни, овални и какви ли не други маси, мастити мъже и жени, пълни с „експертиза”, както е модерно да се изразяваме днес, дремеха с дни покрай масите и накрая цвъкваха някоя мъртвородена програма. Последствията от тези планове и програми са, че близо 3 милиона български граждани вече ги няма в Родината. И едва ли ще се завърнат някога.

Изненада ли е за някого случващото се? Едва ли. Защо тогава трябваше да чакаме толкова години, та белким се предприемат някакви истински мерки относно катастрофалното положение с възпроизводството на нацията? Не че след безбройните наши и на Брюксел планове и програми нещо ще се промени и ще се предприемат реални действия, но пък де да знае човек…

Изредиха се сума ти правителства, кое от кое по-демократично и кое от кое по-загрижено. В предизборните им програми винаги присъстваха „решителни мерки” да се спре демографската катастрофа. И до там!

Когато става дума за демографски проблем, трябва да си дадем ясна сметка, че той е само функция на много процеси, които текат отдавна и все по-бързо ерозират българското общество. Първият, и най-същественият, от тези процеси е превръщането на лъжата в държавна политика, което пък, от своя страна, превръща държавата България в територия, която може да бъде съдебно регистрирана като ДНБ (Дружество с неограничена безотговорност). ДНБ пък вместо да бъде в един отбор с нацията, с най-голямо настървение и удоволствие играе срещу подопечния си електорат, пардон - народ. Това донякъде обяснява защо българинът мрази държавата си. Не Родината - държавата.

Предполагам, че на всички български граждани е направило впечатление, че независимо кой поема държавното кормило, нещата не се променят. При новите правителства, които успяват да изкарат мандата си, първите две години се обяснява колко са я забатачили онези преди тях, а през вторите две всичко минава в сферата на „ще”. И се захващат лъжите.

Лъжат всички - лъжат отдавна, лъжат сега и се надяват да го правят и в бъдеще. Лъжат ни за всичко - за съдържанието на преговорите с ЕС по какви ли не въпроси, за цената, която реално ще платим, за да ни потупат по рамото европейските началници или дамата от ул. „Козяк”, за икономическия растеж и инфлацията, за нивото на безработицата и уж разкритите работни места, за броя на уж разкритите престъпления, за броя на болните от ковид, за тайните преговори, които се водят наляво и надясно… За всичко.

Няма смисъл да изброяваме - нищо ново няма да кажем. Няма смисъл и да питаме защо ни лъжат - други плащат и те поръчват музиката. Западни и източни кукловоди придърпват конците и марионетките скачат, докъдето им позволяват здравите конци. Ние, електоратът, тълпата, понякога наричани за фасон народ, само трябва да слушаме какво ни свирят и да рипаме в такт с музиката. Никой не ни пита дали ни харесва. От нас се иска да се хващаме на хорото и да бием калпаците о земята.

Лъжата като държавна политика има твърде много метастази в различни области на битието. Една от тях е данъчната политика. Тук не е думата за преките и косвени данъци, които са твърде високи и непосилни за голяма част от обществото и бизнеса. Думата е за другите - скритите данъци. Какво, освен скрит данък, беше такса мощност на парното?

Вярно, депутатите я „отмениха”, но пък топлофикационните дружества си я калкулираха в цената и пак я плащаме. Какво, освен скрита цена, е сумата, която плащаме, защото тръбите на парното минават по средата на жилищата ни? Защо държавата допуска между топлоцентралите и потребителите да се намества раковото образувание „топлинен счетоводител”, което смуче пресъхващите сокове на нацията? Какво, освен скрит данък, са безкрайните такси на безбройните банки и всякакъв род дружества?

Един инвалид получава няколко мизерни левчета за транспорт, примерно, но ги получава по банков път и банката му взема като такса за „услугата” болезнена част от левчетата, които му се полагат. Какво, освен скрит данък, е потребителската здравна такса? Нали плащаме здравни осигуровки, те не са ли за това? Един хронично боледуващ човек, който има нужда да посети личния си лекар няколко пъти в месеца, на практика плаща повече, отколкото е здравната осигуровка на работещия на минимална заплата.

И един пример как държавата формира скритите данъци - тя, държавата, ще поиска от БТК (или „Виваком”, или както щете я наречете) да плаща наем за държавната земя, през която минават комуникациите. БТК ще завиши таксите на ползващите мрежите - кабелните оператори, например. Те ще вдигнат месечната такса и така джобът на чичо ще олекне с още няколко лева, но ДНБ България, а ла Пилат Понтийски, ще вдигне ръце - сакън, не съм аз, други са. Дружеството, както винаги нищо не знае, нищо не е чуло и разбрало, но ще предприеме „решителни мерки”…

Още един факт, за който рядко става дума - пускате пратка по пощата, слагат ви таксата за тегло и според дестинацията и следва още: такса препоръчана пратка (макар, че никой не те пита дали искаш да е препоръчана!), такса приоритет (задължителна, без право на избор!), т.е. твоята пратка да бъде изпратена с предимство пред другите. Трябва да си идиот да не схванеш, че щом всички пратки са с предимство, то значи, че нито една не е с предимство. С други думи - нови 3 лева за този, който клати гората. И нови десетки милиони лева в държавната хазна без нито лев инвестиции!

Какво е това, ако не скрита държавна такса? Решавате да се оплачете, че ви е загубена пратката? Следва да подадете лично писмена молба до началствата в Български пощи, които в срок от три месеца ще ви (ако ви) отговорят дали ще бъде разгледана молбата ви. Да, така е, пише го в сайта на пощите! Нататък е ясно - следва мъгла.

Българинът мрази държавата си и затова, че тя го е оставила в ръцете на всякакъв род и калибър мошеници и бандити. Наскоро се появи съобщение в медиите, че в съдилищата отлежават без присъда над един милион незавършени дела. Един милион ненаказани закононарушения! Което не пречи на „законотворците” в НС да спорят с месеци как да променят структурата на съдилищата, наказателния и процесуален кодекс, и въобще на воля да си чешат езиците, без да свършат за две пари работа. И само като чуеш мантрата „съдебна реформа” ти е ясно за какво иде реч, ясно ти е, че нищо няма да се промени. Няма да се промени не защото няма нужда, а защото така е удобно на тези, които ловят шараните в мътната вода.

Тогава си задаваш въпроса - че то има ли наказано престъпление? Кой ли министър не извади списъци и не се закани люто на бандитите, кой ли прокурор не приготви чувал да връща мошениците от близки и далечни страни, където са забягнали да търсят по-евтина стоматологична помощ? Цигани убиват професор насред столицата посред бял ден - нищо. Друг сорт мошеник препродавал лекарства на двойни цени на болниците - нищо. Самозван професор ощетил държавата с 20-30 милиона - нищо. Майната му, това пари ли са за нашето ДНБ - бълха го ухапала.

На кого да се оплачеш? Къде да потърсиш право и защита? Нали пак ще попаднеш в ръцете на правораздавателните органи, които творят най-големите зулуми. В сравнение с нашата действителност събитията в романа „Параграф 22″ са по-скоро пиеска от стара вечеринка. Гнуснавците ни в парламента се сещат за простолюдието само в навечерието на избори.

Полицаи, съдии, прокурори, лекари и кой ли не, те гледат в ръцете какво ще дадеш, по-често си го искат, не чакат. За чиновниците, особено тези, от които зависи някакъв разрешителен режим, да не говорим. Даскали пишат двойки на поразия и после „доучват” децата за по 20-30, че и горница лева на час на частно. Ами какво, аджеба, правят тогава преподавателите в училището, щом трябва децата да си доучват на частно? Вероятно подготвят поредната стачна декларация!

В областта на социалната политика нещата са още по-трагични и безконтролни. Няма да се спираме на безработицата - социалните министри достатъчно смехории наговарят по време на мандата си. Думата е за друго - масова практика в България е, независимо от реалната месечна заплата, трудовият договор да се сключва на минимална заплата или на половин работен ден.

Това се знае от всички - от министерствата и НАП, та до работника. Нима държавата не може да задължи всеки работодател да сключи реален трудов договор? С полагащите се на работещия осигуровки и надбавки? Може, разбира се, но ако го направи, как чиновникът ще си облажи пръстите, за да си затвори очите за безбройните нарушения на трудовото законодателство, което вършат предимно „наши” момчета? А и нали утре същия този чиновник трябва да пусне бюлетина за теб на поредните избори. Така че - кротко!

Ще стане реч и за друго - отношението на държавата към младите семейства, които са дръзнали да родят дете. Толкова ли са много българчетата, та не може да им се отдели по-сносна сума за детски надбавки и майчинство? Да се направи така, че бъдещите майки да посрещат бременността си с радост и гордост, а не с ужас! Може държавата, но не иска.

Ако го направи, как ще рапортуваме на отсам и отвъдокеанските си „благодетели”, че разчистването на територията за бъдещото европейско циганско гето върви успешно и в предвидените срокове? Толкова ли са много българчетата, че не може държавата да поеме производството на учебници и учебни пособия, та трябва с „конкурси” да ги даде на издателства, които изкуствено завишават цените им с пъти, не с проценти? Като не им стига пипката на нашите пишман управници, да видят как ги правят тези работи в странство - Виктор Орбан, например, в Унгария, в Полша, в Чехия.

Народецът мрази държавата, защото тя го лишава от здравеопазване и образование - там хаосът е тотален, но обясним. Нали знаете поговорката: „Големите риби се ловят в мътна вода”. По-мътна от тази - здраве му кажи. Всичко това смазва човешкото достойнство, лишава гражданина на републиката от работа и средства, а от там и от възможността сам да реди съдбата си.

Унищожавайки индустрията, селското стопанство, туризма, природната среда, ДНБ го хвърля в лапите на всеки едър или дребен мошеник, нарекъл себе си работодател, който може безнаказано да се гаври с хорската нужда. Въпреки „промяната на законодателството” и „мерките”, които уж се предприемат при всеки по-фрапиращ случай, мошеникът-работодател знае, че е безнаказан, защото България ДНБ няма да си мръдне пръста, че от Независимите синдикати нищо не зависи, а „Подкрепа” отдавна е под крепа…

Работещият, който осигурява парите, е беззащитен. Той е в ръцете на ДНБ. Той има само две права - да бъде стриган и доен по три пъти на ден. А, щяхме да забравим - и да гласува. Само че напоследък нещо не ще… Защо ли?

Българинът мрази държавата си, защото тя нарушава собствената си Конституция. Там са определени освен задълженията и основните ПРАВА на гражданите - на труд, на самоопределение, на социална защита, на собственост и т.н., и т.н. Кой го е еня за Конституцията?

И България ДНБ си мълчи. Грешка - говори един път на четири години! Когато дойдат изборите. Тогава се отваря рогът на изобилието. За определени хора и групи от хора. Извинявам се - кандидати. Тогава ела, брато, да видиш какво се казва красноречие, как се лее мед и масло от устата на избраниците народни, които обикновено са все едни и същи.

После какво става с предизборните обещания? Дали някой си спомня за тях? Ако някой си спомняше, той щеше да потърси сметка на тези, за които е гласувал, каква са я свършили. А да сте чули за отзован от избирателите си гнуснавец? Няма и да чуете - ние сме народ волски, търпелив, свикнал да е лъган и мачкан. Тогава се чувстваме най-добре…

Първата работа на новоизбраните начело на държавата, е да повишат данъци, такси, акцизи, оправдавайки се, както винаги, с изискванията на ЕС и че „тези, преди нас, не са си свършили работата”. Кои бяха „те”? Нали са същите, само че в по-друга конфигурация. Как тогава да повярваш, че нещо ще се промени?

Че вълкът най-сетне ще изяде лъжливото овчарче? Как да повярваш, че в България има 6,5 милиона избиратели, когато вече цялото население на ДНБ едва ли е толкова? Как да повярваш, че с разни измишльотини - от рода на Българската Коледа, Българския Великден - младите, плодовити българи и българки, които са в странство, ще се върнат? Може би на Българския Кукувден… Пък и кой ли го е еня дали ще се върнат? Нали разчистването върви по график.

Няма да се захващаме с най-големите лъжи, започвайки от хартиените самолетчета и свършвайки с тайната братска подкрепа за Украйна. Там единодушието на началниците държавни, водени от първия ни пълководец - президента на Републиката - е пълно. И независимо от шарките по гърба й, жабата, наречена политически елит, винаги е отровна.

Впръсква немилостиво отровата си в нас, ние, тълпата, ставаме все по-апатични, замаяни от отровата, търсим поредния месия, а той се оказва същата отровна жаба. Само че краските и са пренаредени в по-друга конфигурация.

Не ми се иска да обиждам никого, но се чудя на волското търпение на българина. То бива да сме добичета, бива, но тъпотията и овчедушието ни вече задминава и хайваните.

Защо мълчиш, българино? Кожата ли искаш да ти смъкнат от гърба? Не си ли даваш сметка, че плащаш като в Европа, че и по-скъпо, а получаваш десетки пъти по-малко? Не си ли даваш сметка, че децата ни оскотяват от мизерия?

Че нацията ни си отива не с години и месеци, а с часове, защото младите не могат да свъртят дом, да родят и отгледат деца! Не че не искат, а защото, по официална статистика, (доколко може да и се вярва е отделен въпрос!), най-големият процент безработни са в групата до 24 години. А това е най-силната възпроизводителна възраст.

Не си ли даваш сметка, българино, че децата ни, цветът на нацията, както обичаме да ги наричаме в пристъп на умиление, се разбягаха да берат ягоди и маслини и да мият чинии? И че вместо да ги защитим, ние сами ги тикаме да си търсят щастието по света!

Нали казват, че историята винаги се повтаря - първия път като трагедия, втория път като фарс. Защо при нас винаги е фарс? Кой да ти каже…