Любомир Духлински

Не знам защо, но в съзнанието ми бившият премиер Петков и вицето му Василев винаги са ми приличали на незабравимите герои на Илф и Петров Остап Бендер и Шура Балаганов. И винаги съм се удивлявал как могат толкова нагло да лъжат.

Ако беше вярна приказката за Пинокио, техните носове сигурно щяха да обиколят поне три пъти и половина земното кълбо. Преди тях още по-бившият премиер Борисов водеше в класацията с едва три обиколки.

Българско богатство, което “не сме използвали до този момент въобще”. Така експремиерът Кирил Петков определи геотермалната енергия. С експлоатация на минералните извори в страната новото правителство обещава чиста българска енергия.

Подобни проекти влизат и в шестата версия на Националния план за възстановяване и устойчивост, по който България чака над 12 млрд. лева от ЕС.

Веднага след него надигна глас и вицето: „България удвоява регионите за геотермална енергия с пари от Плана за възстановяване. Ще се извършват проучвания за потенциала на находищата.”

От последната версия на плана, представена наскоро, става ясно, че такива сондажи ще се правят в шест района на страната, а не в три, както бе заложено през октомври 2021 г. „Целта е да се развие българският ресурс на енергия, който може да допринесе за декарбонизацията на икономиката”, гордо обяви Асен Василев.

И пак излъга. Такива сондажи са правени преди повече от 40 години, но за това по-нататък.

„За целта вече са проведени срещи с няколко компании, които са изграждали геотермални централи в съседна Турция през последните 4-5 години. Едната с мощност 350 мегавата, а другата - 300 мегавата. Самите компании са посочили, че геофизиката на Южна България е сходна с тази в Турция, където те оперират. Проблемът е, че българските сондажи са от 80-те години на миналия век и са доста плитки. Дълбочината им е между 800 и 1800 метра, докато в Турция са правени сондажи на дълбочина между 2000 и 3000 метра.”

Със сигурност сондажи ще се правят и в Северна България. Още през миналото лято бе посочено, че четири села в Северна България - Дългоделци и Септемврийци от монтанските общини Якимово и Вълчедръм, Софрониево във врачанската община Мизия и ловешкото село Умаревци, са места, за които има данни, че разполагат с геотермален потенциал на дълбочина 4500 - 4800 м. В тях ще се извършат проучвателни сондажи от Техническия университет в София и Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

И Василев продължи бодро: „Около 3 млн. евро на мегават е самото изграждане на централата. А оперативните разходи са между 1 и 3 цента на киловатчас, т.е. между 15 и 40 лева на мегаватчас. България ще удвои районите за проучвания и ще изгради две централи, работещи с геотермалната енергия. Едната - топлинна, другата - електрическа.”

Само че ако повечето хора сме лаици в темата, има и такива, които схващат веднага тънките игри на Бендер и Балаганов: „24 часа по 788 Mw прави 18.9 Мвч - това е планираният помпен капацитет на ПАВЕЦ Чаира. Т.е. Асен лъже дебело, че милиардите, планирани за закупуване на литиеви батерии ще изградят капацитет, равен на втора ПАВЕЦ.

6 Мвч са 1/3 от планирания капацитет на „Чаира”. И вместо да довършат и вкарат в оптимална кондиция „Чаира”, синковците от Харвард искат да изхарчат милиарди за покупка на батерии с максимална годност 5-10 години. И да гушнат комисионните, разбира се.

Вместо да усвоят неизползвания капацитет на недовършения ПАВЕЦ, хитреците Киро и Асен са решили да го заместят с купешки батерии.

Пак поръчки, пак комисионни, пак лява ръка - десен джоб… 6000 Мвч батериен масив няма да може да се събере, дори ако се струпат на куп всички съществуващи по света батерии.

В такъв случай не е ли по-добре да си обърнем внимание на ПАВЕЦ мощностите, не да се залъгваме с батерии, дето не се знае дали ще издържат повече от 1000 цикъла на зареждане и разряд.

И още една лъжа - най-опашатата. „Започваме проучване” - казаха те с умиление от собствената си иновативност. Не е вярно. Лъжа, поредната.

Проучвания и конкретна работа по използването на геотермална енергия са започнати още през 1980-1981 г. в Предприятието за добив на нефт и газ в Долни Дъбник, Плевенско. Година след това вече се отопляват две оранжерии, читалището и някои административни сгради.

За това ще стане дума по-нататък.

Какво всъщност е това геотермална енергия и как хората по света я използват?
Думата „геотермален” идва от гръцки, където „гео” означава „земя”, а „термален” означава „топлина”.

Можем да дефинираме геотермална енергия като топлинна енергия, която произхожда от дълбините на земята. Това е течност, запълваща пукнатини и фрактури в земната кора, загрети до кипене от топлината, отложена в скалата. Водата или парата се използват за транспортиране на енергията до повърхността на Земята.

Почти навсякъде има достъп до тази енергия - някъде повече, някъде по-малко. Преди да разгледаме предимствата и недостатъците й, добре е да разберем как се произвежда тя. Температурата на Земята се повишава от повърхността към ядрото. Колкото по-надолу слизаме, толкова е по-горещо - приблизително 25° C на 1 километър дълбочина.

Вода, скали, газ и други геоложки компоненти се загряват от топлината, която постоянно се излъчва от земното ядро. Топлината загрява скалите и подземни водоносни хоризонти, освобождавайки енергия в различни форми върху повърхността на земята - лава, гейзери, парни отвори или суха топлина.

Използването и става главно по три способа: системи както за директно потребление, така и за централно отопление, геотермални електроцентрали и геотермални термопомпи.

Както и всяко друго производство, така и тази енергия има предимства и недостатъци. Предимствата и са, че тя е природосъобразна и почти не замърсява околната среда в сравнение с конвенционалните горива, тя е устойчив източник на топлина, защото не се очаква земята скоро да изстине, стабилна и издръжлива, става както за отопление през зимата, така и за охлаждане през горещото време, изключително надеждна, не е необходимо гориво, поддръжката след сондирането и изграждането на инсталациите е евтина, превъзходна ефективност, осигурява доста работни места, няма шумово замърсяване.

Разбира се, системите за добив на този вид енергия си имат и недостатъци: на първо място, това е ограничение на местоположението - можеш да ги правиш там, където има находище, а находища дал Господ, високи разходи при изграждане на инсталациите и сондажите.

Построяването и експлоатацията на геотермална електроцентрала е сложно и скъпо, но пък все повече си пробива път в света. САЩ са произвели общо 88 милиарда kWh електроенергия през 2019 г.

С почти 14 милиарда kWh Индонезия е на второ място - или около 5% от потреблението. Забележително е, че Кения е осма в света с около 5 милиарда kWh, но делът на геотермалната енергия е 46% от общото потребление и продължава да се развива.

Сградите могат да се отопляват и охлаждат с помощта на геотермални термопомпи, които се възползват от стабилните температури на повърхността на почвата. През зимата термопомпите пренасят топлината от земята (или водата) в сградите, а през лятото правят обратното.

Да видим как се справят държавите по света.

Обявявайки българските планове, Кирил Петков направи сравнение с Турция, която има 1600 мегавата геотермални мощности. При нас можело да се построят до 2026 г. поне 400 мегавата.

По-късно вицето Асен Василев уточни, че у нас добивът може да е по-лесен, тъй като в Турция сондажите за геотермални води са от 2 км надолу, а в България - 200-300 метра.

Пълна глупост! При сондажите в Долни Дъбник на дълбочина 200-300 метра е открита единствено минерална вода, която по състав се доближава до Горнобанската. Ама то нали дето компютри, там и компоти…

Природната даденост е в наличието на територията на България на дълбочина над 2000 метра на малм-валанжски водоносен хоризонт с дебелина от 700 до 900 метра, който се характеризира с най-благоприятна температура и хидрогеоложки условия.

И най-важното - хоризонтът има практически неизчерпаеми топлинни ресурси, защото огромната част от подземната топлина (93-95 %), е съсредоточена в кредната скала и непрекъснато се възстановява от процесите, протичащи в земните недра.

Оказва се, че Земята, а не Слънцето топли исландците още от 70-те години. Исландия, Италия и Турция са най-големите производители и потребители на геотермална енергия, следвани от Франция и Германия, а напоследък и източноевропейски страни като Полша и Чехия.

Още през 1974 г. Рейкявик се е превърнал в първия град в света, който се отоплява почти изцяло с такава енергия заради нарастващите тогава цени на горивата. Днес около 85% от всички исландски домове се отопляват по този начин. Електричеството идва почти изцяло от нисковъглеродни хидроенергии и геотермални източници.

Много често тя намира приложение и за отопление на оранжерии. В Турция например селското стопанство ползва 30% от геотермалната енергия. Исландия отглежда банани чрез този вид енергия!

На границата на Северния полярен кръг! Освен банани, в Исландия се отглеждат в оранжерии целогодишно домати, краставици, пипер, листни зеленчуци, като 99% от краставиците в Исландия се отглеждат на острова.

Страната изнася целогодишно краставици и домати към други страни. А ние целогодишно внасяме при тази златна земя и вековен опит в градинарството.

В написаното по-долу няма да стане дума за значението на енергията за народното стопанство. На всеки е ясно, че изобилието на евтина енергия означава топлина и светлина, означава живот.

Думата е за друго - хубаво би било господата Бендер и Балаганов да поотворят някоя стара книжка, която разказва за някогашната българска индустрия и да се убедят сами, че летоброенето не започва от тях.

Година е 1980, Предприятие за добив на нефт и газ в Долни Дъбник, Плевенско. Предприятието се занимава със сондажи за нефт и газ в почти цяла Северна България.

Специалистите му решават да експериментират с почти неизвестната тогава геотермална енергия, принципно нова за нашата страна (а и за много други) технология за добив на енергия.

Разработена е и е внедрена в „Нефт и газ” наша, оригинална технология. Отваряме дума за перспективите, които разкриваше пред икономиката на страната този технологичен пробив.

Човек е използвал енергията на земята и изтичащата от недрата й топла вода и преди, използва ги и сега. Новата идея е, че се използва не само топлината на изтичащата вода на извора, а енергията, акумулирана в скалата, която служи като котел за загряване на циркулиращата през порите й вода.

Как става това? Казано най-просто, от инжекционните нагнетателни сондажи се изтегля с центробежни потопяеми помпи топлата вода, чрез специални съоръжения по топлопреносна мрежа се препраща, за да свърши полезната си работа и отново се връща обратно в сондажа. Там тя се нагрява до 70-75 градуса и отново потегля към радиаторите в жилищата.

Изглежда просто, но изброяването на всички технологични “хитрини” на геотермалната циркулационна система би отнело твърде много време и място. А за стойността на пробива можем да съдим от факта, че тогава в света тези системи се броят на пръсти - около 30 във Франция, 2 в САЩ и по една в СССР и Великобритания.

Както се вижда, не са много страните, дръзнали да се захванат с добива на геотермална енергия по циркулационния способ и на практика нашата страна тогава се явява един от пионерите в това дело.

Предпоставките са в теорията и опита на изброените страни, наличието в предприятието на необходимата техника и специалисти, техните научни и практически познания. Не на последно място - богатият собствен опит в нефтодобива. А и самите специалисти добре познават геотермалния хоризонт.

Натрупаният изследователски опит, свързан с нагнетяването на отпадни пластове води показва, че за 20 години температурата им, в радиус един километър около сондажа, не е спаднала с нито един градус. Условия, с които не могат да се похвалят дори французите.

Това всъщност е и потвърждението, че идеята е практически осъществима и дава основание на специалистите от „Нефт и газ” да твърдят, че Северна България (в частност тогавашната Ловешка област, включваща още Плевенски, В. Търновски и Габровски окръзи) разполагат с практически неизчерпаем източник на енергия.

300 000 тона условно гориво е цифрата, с което, според разработената практически програма и възможните потребители, се измерва икономията за тази част на страната.

Годишно, а не въобще! Впечатляваща цифра, нали? И ако приемем, че едно семейство изразходва средно по 2 тона гориво, лесно може да се изчисли какви са ползите.

И не на последно място, става дума за екологично чиста енергия. Без “планините” от сгурия и черния мазен дим на комините, без хилядите тонове токсични вещества във въздуха и оскъдните води на още по-оскъдните реки.

Милиони са левовете, които можеха бъдат спестени от ненужния вече транспорт на горива до топлоцентралите. Изчисленията показват, че геотермалната енергия е по-евтина от енергията, добивана по традиционните способи.

Всяка нова идея трудно си пробива път. Трудни са и началните стъпки на „Нефт и газ”, когато започват първите експерименти. Още тогава те показват, че създателите на технологията са на прав път.

Независимо от сблъсъка не толкова с техническите трудности, колкото с неверието, че геотермалната циркулационна система не е фикс идея на група хора, а нещо реално изпълнимо. Независимо от погубилата много добри начинания “максима” на консерватора - да почакаме, да видим какво ще стане, пък тогава и ние.

И все пак упоритостта на специалистите успява да си проправи път, по-скоро пътечка. Реалностите са налице - след трудното начало и първия пилотен проект, по този способ започва отопляването на оранжериите в Долни Дъбник и в село Долни Луковит, читалището в Долни Дъбник, където всеки Тома Неверни можеше да опари неверието си на радиаторите.

Реалност беше геотермалната централа в Долни Дъбник, ралност беше, че градът щеше да бъде първото населено място в България, чиито обществени сгради, училища и детски градини, а може би и домовете на хората ще се отопляват изцяло с геотермална енергия. Подобно на Рейкявик.

Но не би - и тази идея пропадна като много други родни иновации. Системата в Долни Дъбник е изоставена в началото на 90-те години, затрити са и двете оранжерии, пропуснат е златен шанс идеята да се развие в стопански значима система. „Новата” икономическа класа сложи поредния кръст в гробището на родната икономика. За да дойде време, когато разбрали неразбрали парашутисти започват да откриват топлата вода.

Добивът на геотермална енергия чакаше своя шанс в голям мащаб дълги години. Чака го и сега. Настъплението на световната енергийна криза ни задължаваше да не го пропускаме. Е, пропуснахме го. По стар народен обичай всичко беше затрито. Днес откриваме наново топлата вода, а тя вече беше в радиаторите на сградите.

Пропуснахме тогава шанса си. С какво ще се оправдаем днес, че като неразумни, дебелоглави деца сме отхвърлили щедрия дар на майката земя. С Европейския съюз или че Брюксел не ни е разрешил?

Да си призная честно, аз смятам, че съдбата на новите изхвърляния на учили-недоучили евроначалници ще бъде същата като на пилотния обект в Долни Дъбник. Важното е да има „проект, план, иновации”, т.е. още пари за крадене.

Тогава беше пропуснато време, а времето не се връща назад. Какво ли ще се получи днес с гръмките обещания? Знае ли човек. Ще поживеем, ще видим. Ако доживеем…