СОЛЕНО
СОЛЕНО
Татко си отиде със лалетата.
Неговите. Кървавочервени.
Аз се давя и осъмвам в пепел.
Мъртво е и живото във мене.
Казаха, че рак е диагнозата.
Казаха го, като беше свършено.
Болницата - сива и безбожна -
зарази баща ми със безсъние.
Днес тежи небето от изпратени,
а нощта за ден не дава признаци.
Всичко на земята се разклати.
Всичко лошо се превърна в истина.
Татко си отиде със лалетата.
Свивам се от жал. Така червени…
Тлеят в мен звездите и планетите…
Тъжно ми е, татко, и солено.
НЕОБИЧАНЕ
Някой ден сърцето ми ще спре.
Не от обич, а от необичане.
Гледам към безкрайното море -
уча се да бъда безразлична.
Гледам и към черните скали -
нещо във душата ми се счупи.
Няма да се трогнеш, че боли.
Знам, че няма. Ти си неподкупен.
Гледам нероденото момче.
Галя го и реша му косите.
Времето не спира да тече.
Времето изтича през очите.
Някой ден сърцето ми ще спре.
Ще е самота. Ще бъде тихо.
Крия се зад черното перде
и не искам нищо.
ОБИЧАЙ МЕ
Поете, ще ми мине ли омразата?
Гневът от нараненото ми его?
Убих те, но във себе си те пазя…
Заспивам с друг, но не сънувам него.
Поете, аз те пуснах да си тръгнеш,
а не че ти сама ме изостави.
Откакто си отиде, все си тъжен
и все така без път вървиш нанякъде.
Поете, твойта сметка не излезе
във списъка със бивши да ме сложиш.
Превърнал си се ти във тъжна песен,
а мен превърна в белег върху кожата.
Защото аз докосвах ненапразно
и ненапразно тялото ти палих.
А в мен така студено е и влажно,
когато казваш, че сме непознати.
Във мен е тъжно, винаги тревожно
и винаги така съм - на парчета.
Обичай ме, когато е възможно…
когато няма сънища поетът.
Ти знаеш, че когато се разпадаш,
събирам те и всичко е различно.
Как лесно вечността ми обещаваш,
а после нямам нищо…
КАКТО НИКОЙ ДРУГ
Това, което преживях със теб,
едва ли някой ден ще се повтори.
Говори ми красивият поет,
но както никой друг не ми говори.
Докосва, както никой не можа
и няма да успее да докосне.
И целият дори да е лъжа,
умирам тази нощ да лъже още.
Поете, наранихме се така,
че цялата вселена да пострада.
И ледена, не спирам да тека.
По - топла съм от клетвите на ада.
А трябваше да бъде „за нощта”,
една игра във тайното ни вкъщи.
Кога ли ще ми мине любовта?
Кога ли ще се свърши…
