Георги Майоров

Широколъшкият говор отдавна привлича вниманието на филолози, лексиколози, учени и ценители на благозвучната българска реч. Интересът се подхранва и от многото старобългарски думи в него като „жорда” -  върлина; „строга” - лека преграда с жорди като пропуск към двор; „ропа” - яма за зимуване на зеленчуци; „хлев” - обор; „суда” - пропаст и други. Затова широколъшкият говор се тълкува и като оригинален старинен диалект.

В началото на XX век проф. д-р Любомир Милетич проучва говора в Средните Родопи като в четвърто гнездо поставя широколъшкия диалект като най-характерен и самото село Широка лъка като интелектуален център на околните десетки села и махали. В 1911-а година в „Списание на Българската академия на науките” книга III, публикува статията „Редукцията на гласните в широколъшкия говор”.

Това отваря апетита и на Ст. Калайджиев, проф. Стойко Стойков, Емил Врабие, Тодор Чернев, Никола Гьочев, проф. Ради Радичев и други ценители на българското магическо слово да се произнесат по този важен въпрос. Някои от тях обаче са без достатъчно езиковедчески познания и органично не познават живите тънкости на този говор.

Сполучливо и навреме се появява книгата „Широколъшкият говор” (Пазарджик, 2006) на филолога Христо Тодоров Глухов - гимназиален учител, институтски преподавател в Пазарджик и със специализация в Орловския педагогически институт в Русия.

Христо Глухов е от село Солища. В един клас бяхме в прогимназията в Широка лъка.

От рождение има за майчин диалект широколъшкия говор, който не само добре познава, но и носи в себе си богатството и мелодичните извивки на този говор. Може да се казва Глухов, но той улавя най-тънките нюанси в нотописа на българската азбука. Затова е радостно, че се е заел компетентно да осветли този въпрос.

Той защитава правилното становище на Милетич за „редукцията на неударените гласни е и и в ъ като главно оригинално явление” на широколъшкия говор и сериозно го отличава от чепеларския и ахъчелебийския (смолянския) с примери като: вечер - „вечър”, девер - „девър”,  корен - „корън”, висок - „въсок”, крави - „кравъ”, ниви - „нивъ”, носи - „носъ”, свири - „свиръ” и много други.

Христо Глухов обаче отива още по-далече. Той установява и точно на него се полага да усети, че има случаи без споменатата редукция, когато неударените гласни е и и са в началото на думата или след гласна като евреи, ефтънийка, избирам, навуи - навуща, стаи и др. Неударено и в наставката -ица също не се редуцира като в Кол`увица, Маркувица, лестувица и други. Има наличие и на широки гласни е и о под ударение: байрек,  бел, вешка - вежда и други.

Тези гласни придават и различно смислово значение на думи като: бес - без и болестта бяс; само при смяна на ударението ела - иглолистно дърво, става глагол в повиквателно наклонение; жега - горещина и дълъг ръчен трион с дружки в краищата; чеша - чаша и реша; поп - свещеник и пъп; чоп - жребей, клон на дърво и паспал от коноп за мазилка с варов разтвор. Тук виждаме дори тройно значение.

Авторът на книгата подчертава още, че за разлика от мекостта в котленския, еленския, дряновския и чепинския диалект, мекостта в широколъшкия говор е силно изразена в меките съгласни не само в края на думите като ден`, сол`, самар`, а и в други места на думата като вар`уву - вариво, виг`алу - светло и други. От мекост съгласните д и т преминават в г` и к`: виг`а - виждам, разхог`а - разходя, дек`а - дете, пок` - път и др.

Много са думите не само с една, а с две, с три и повече меки съгласни като: бл`асту`нка - светулка, бабул`к`а - буболечка, з`ун`к`а - небесна дъга, л`ул`к`а - люлка, г`ин`г`ер` - магарешки трън.

Когато тълкува фонетичните особености, Ст. Калайджиев допуска фактически грешки и не дава правилно научно обяснение на езиковите  факти, като твърди, че я е гласна и само буква за два звука - йа или предходна мека съгласна  +а. Определя ж, ч и ш като меки съгласни, а те са твърди - отбелязва Христо Глухов.

Професор Стойко Стойков се спира и на още една особеност на широколъшкия говор - преход на неударено и в у пред х: завар`ух - заварих, изваг`ух - извадих, нарам`ух - нарамих.

Емил Врабие пък „не е опознал спецификата на говора” и е допуснал много грешки - подчертава Христо Глухов. - Той не забелязва прехода на неударените гласни е и и в ъ и на о в у, та много думи се представят с невярно звуково изражение според широколъшкия говор и трябва да се определят така:  вр`ук`, вр`у - всички; голчъ, голча - говоря; кутул, кутъл - кутел; крътох, кратох - картоф; снъха, сноха - снаха. Думата търчъ е определена като бързам, а тя се произнася като търча - тичам. Недиалектни думи са вписани като диалектни. На много думи не е отбелязана мекостта на съгласните или невярно е поставено ударението.

Отделно от критичните бележки Христо Глухов обръща внимание на ударението върху първата сричка на думите в широколъшкия говор: - бера, вода, роса и т.н, вместо на последната, както е в книжовния език,  която особеност на този диалект намира прилика с чешкия и словашкия език.

За морфологичните особености Христо Глухов се спира на тройния член за принадлежност: столас - близо до мен, моят стол, столат - близо до теб, твоят стол и столан - по далече, неизвеетно на кого.

Отбелязва разликата от книжовния език също с характерността на личните местоимения в именителен падеж като: йе, ти, то, та, то, ни, ви, те.

Личното местоимение за 3 л., ед.ч. дат., падеж, кратката форма е: хи `и`, а личното местоимение за 3 л., мн., ч., дат., падеж, кратка форма е хми `им`. Възвратно лично местоимение е са  `се`.

Доказва също показателните местоимения за лица и предмети: за близост, средна отдалеченост и отдалеченост - асойа, атойа, анойа. Също за посочване на признаци - за близост, за обща определеност и за по-голяма отдалеченост - асакоф, атакоф и анакоф.

Христо Глухов оглежда още лексикалните особености на широколъшкия говор със старобългарски, турски и гръцки думи. Цитира текстове по записани разкази на стари хора. Отделя много страници с най-характерните думи от широколъшкия диалект. И приказната сладкодумка Мария Славчева казваше: „Като нашияс льок изик нема нийде по светъ!”

Деликатна и богата е многозначността на много думи. Примерно в Родопите дъждът  и снегът не вали, а лети. Лети дъжд, се казва. Каква ефирност се придава на това природно явление.

Авторът обяснява и използваните знаци от българската фонетична транскрипция: широката гласна се отбелязва с ъгълче над буквата; мекостта на съгласните - със запетая в горния десен край на буквата: л`ул`ак - люляк; ударената буква в думата и семантиката (значението) - с горни запетаи - `     `, че думите да се произнасят правилно по широколъшкия говор.

Прибавям и моя композиционна бележка: - обяснението на тия знаци се поставя в началото, в уводната част, за предварително въвеждане на читателя в магията на този невероятен по хубост диалект.

Кратко и пестеливо, но много точно Христо Глухов разкрива прелестите  на широколъшкия говор, който се явява като изключителен феномен в българското езикознание и не само в него.

Като автор на такъв труд той има две важни предимства при осветляване на този диалект - майчиния говор още от люлката и филологическото образование. След завършването на своите квалификации той живее извън Родопите. Това му дава възможност още по-силно да усеща благодатните особености на широколъшкия говор и правилно да ги тълкува.

Намирам, че Христо Глухов е окръглил едно голямо езиковедско дело като солидна основа за нови изследвания от продължители на това родолюбиво народно творчество на говорими широколъшки думи.