Иван Енчев

Тук съм! След дългото изкачване с колата по тясното шосе завой подир завой, все нагоре и нагоре към самите дълбини на планинските небеса, аз пак съм тук! Прекосявам пеша на шир и на длъж неповторимата местност Кръстова гора.

Напук на всички грижи, радости, неволи. Всяка година идвам с трепет на този духовен хребет в сърцето на Родопите като завръщане сред мой бащин край, макар че съм роден на съвсем друго място.

Тук е толкова високо, че и без да ща, пак поглеждам надолу. В далечината се мержелеят рехави селца и махали със скромни къщи, покрити с отдавнашни керемиди. Те приличат на стада от пладнуващи оранжеви крави, които комай преживят доброто старо време.

Те сякаш възкресяват врявата на отколешните планинци. - Работливи и яки като канари. Храбри и непокорни като Спартак и Момчил войвода. Красиви и сладкогласни песнопойци като Орфей и Евридика. Запеят ли - ум да ти зайде! С песента си вечер долове и ридове приспиват, сутрин върхове и облаци разбуждат!

Тук утринното слънце ми се усмихва весело - лъчезарно като узряла едра зарзала в клонака на висока овошка от моето далечно детинство!

А в златистите вълни на изгрева се гмуркат бързокрили орли, пощурели още от ранни зори като игриви хлапаци по плитчините на летен морски залив.

Тук сиви горски гълъби се чипкат в сутрешна роса по поляните сред здравец и мащерка, където дълго личат скорошни дири на припкащи елени и сърни.

Тук даже змия няма да те сплаши, ако не носиш камък в пазвата на мисълта си. Мечката ще ти направи път да минеш пръв по тясната пътека към близко изворче с бълбукаща целебна вода.

Тук палави вихрушки гъделичкат ранобудните треви с балкански дъх. Заслушвам се в техния смях! Дочувам ехото на изминалото време! То отеква като проблясъци от небесни гръмотевици и пушечни стрелби в битки за свобода и човешко равноправие.

Тук ято бъбриви лястовици си приказват с Бога цяло лято и отглеждат крилата челяд. Те чак наесен ще литнат на възбог заедно с порасналите си пилета към Бялото море, за да носят „много здраве” от България на монасите в древната Света гора.

Тук буковете са високи и прави като свещи с пламтящи върхове. Зелените им пламъци докосват Небесата. Те сякаш отправят молитви за благоденствие и щастие на хората по широката Земя.

Тук всички пътеки водят към храм. В пределите на манастира „Света Троица” по пътя ми на запад е старата черквица „Света Троица”, а на изток - над високото стълбище се извисява „Покров на пресвета Богородица”. Влизам с православен поклон и в двата храма.

После спирам току зад новата църква пред голямата чешма „Свети Седмочисленици”. Тя е отредена на нашите първоучители: св. св. Кирил и Методий и учениците им св. Климент, св. Наум, св. Горазд, св. Сава и св. Ангеларий. Покланям се на ратниците на българската писменост и на славянската култура. (Техният празник се чества на 27 юли - деня на успението на св. Климент Охридски).

След няколко крачки поемам нагоре по стръмните стъпала към хълма с Чудотворния кръст по алеята с подредените от двете й страни параклиси, посветени на дванадесетте Христови апостоли.

Северно от нея има параклиси в чест на други свети личности. Сред тях е св. Иван Рилски, считан за небесен закрилник и покровител на българския народ.

Тук няма течаща река, но никога не спира потокът на поклонници от всички краища на България и от чужбина: вярващи и невярващи, страдащи и любопитни, обикновени и знатни, бедни и заможни.

Никой не остава жаден - нито духовно, нито телесно.

Старата чешма „живоносний источник” на аязмото „Гълъбичката” струи обилна кристална вода от своите благодатни чучури!

Тук първият православен манастир е създаден още преди близо хиляда години като метох на Бачковската света обител. След редица перипетии през вековете, сега обновеният манастирски комплекс е превърнат в Българската Света гора.

Тук всеки петък се извършва среднощна черковна служба на високата площадка пред входа на новия храм. Най-пищно е богослужението в нощта срещу 14 септември - Кръстовден. За него се стичат множество поклонници отвсякъде.

Тук вечерният хоризонт прилича на далечно стръмно поле с разцъфнали слънчогледи. Залезът прецъфтява бавно, бавно - като заспиване на зарево от приказно небесно сияние.

Тук нощните мигове на щастливо уединение тъй ме упояват, че неусетно полягам на тревата. Чувствам се като под огромната корона на висока райска овошка с узрели дребни череши.

Защо не мога да пресегна с ръка?! Ще си откъсна поне един плод и ще го преглътна заедно с костилката като тукашна горчива дивачка.

А от южния небосклон цялото съзвездие „Стрелец” ме обсипва със звездни искри. Една, че две, че три - безброй!

Тези бързи проблясъци сякаш са ръснати от шепата на самата Божия ръка като светли семена, от които утре ще поникне светлината на деня.

Тук, ако решиш да спазиш старата традиция, ще преспиш направо на земята под открито небе. Съхраниш ли в сърцето си тайнственото неповторимо очарование на една такава нощ, на сутринта се събуждаш с чувството, че си причестен и възроден. И в росната трева непременно ще си намериш четирилистна детелина, поръсена от капнала звездица.

Тук, според народно поверие, много камъчета са белязани с чудодейно кръстче, но само едно е звездочело за съдбата ти. Трябва да го отсееш като златоносна песъчинка из пясъка на твоето недоверие!

Аз избирам няколко вълшебни камъчета, дребни колкото за стъпка на горско птиче, за да подаря надежда на себе си и на мои роднини и приятели.

Тук всеки миг е чудотворен извор на целебен еликсир. Помага единствено на човека, който го освети с откровено упование и го изживее светлоструйно!

Тук всеки ден е лъч от вечност! Усмихва се само на този, който го заслужи с вяра, мъдра любов и добри дела.

Тук не е прочут курорт за разтуха на лицемери, носещи медальони с дебели златни верижки и кръстове. Лъчите на Вярата не са подслон за всекиго. Всеки ден не е Кръстовден.

Тук, сред тази толкова земна, и толкова космическа необятност, навсякъде витае магичното сияние на библейска святост и просветление. На това древно и съвременно българско светилище мнозина са убедени, че със сърцето си ще повярваш в очакваното изцеление на твоите плътски и духовни страдания.

А с душата си ще дочуеш поучителния шепот на светци и чудотворци за морално извисяване на духа ти.

Тук трябва да дойдеш и да си тръгнеш с честен кръст.

Тук е Кръстова гора - Родопският храм на Надеждата!

Кръстова гора,
27 юли 2022 г., Свети Седмочисленици