Мария Маринова

КАКВО Е ЩАСТИЕ

Често ме питат дали съм щастлива.
Щастие как и къде се открива.
Ами, че то си е толкова близо -
в моята стая всеки ден влиза.
С топла прегръдка, с усмивка голяма -
аз го наричам простичко - мама!
То е в ръката гореща на татко,
който ме гали и нежно, и сладко.
Щастие? То е на воля да тичаш!
То е в сърцето, което обича!

ДРЪВЧЕТА

Вчера с дядо на пазара бяхме.
Там какво ли с него не видяхме?
Имаше дръвчета - малки, голи -
те навярно скоро са наболи.

Купихме си точно десет.
Моят дядо в двора ги отнесе.
Мястото на всяко отредихме
и прилежно всички посадихме.

- Те са като вас, децата! -
каза дядо - искат обич от сега нататък.
- Ще се грижа, дядо! Обещавам!
И вода, и обич ще им давам!

КОТЕНЦЕ СЛАДКО

Мое мъничко котенце, сладко,
най си ми скъпо след мама и татко.
Ала да знаеш - хич не ме слушкаш!
Нищо, че мило ме гледаш и гушкаш.
Казах ти вчера: оттук не минавай -
пълна е чашата с мляко! Внимавай!
Ти със крачето обаче я блъсна
и по килима на части я пръсна.
После се скри зад бюрото на тати
и вместо тебе - аз си изпатих!

КАКВО ДА НАПРАВЯ

Батко ми прави все забележка:
- Виж се, на слонче приличаш!
Скоро ще станеш бавна и тежка!
Трябва за здраве да тичаш.

Сладко ме гушка в кухнята баба:
- Хайде, закуска богата!
Как ще пораснеш, ако си слаба?
Силата, знай е в храната.

Е, и какво да направя тогава,
като и двама обичам?
Сещам се. Хем ще се храня сладко и здраво,
хем ще спортувам, ще тичам!

ПЕРАЛНЯ

Тази пералня съвсем не я бива.
Много е шумна. Много креслива.
Дрехите днес за пране сме й дали,
тя се претрепа на глас да се хвали.

Вика, въртя се във всяка посока,
чуха я всички етажи във блока.
Дрехите мачка, с вода се облива
и за секунда не спря да почива.

Даже накрая така се забрави,
че щеше за малко да се задави.
Щото бе глътнала тя като хапче
моето новичко, жълто чорапче!

ПАТИЦА

Нашата патица скоро порасна.
Уж се клатушка наляво, надясно,
а щом се покажа на двора, обича
да ме подгонва, след мене да тича.
Иска със нея ли да си играя?
Сили ли мери с мене, не зная.
Аз, за сега се боя, обикалям,
тя ме настига и ме поваля.
Скоро, обаче, ще стана на три.
По-бързо ще тичам от нея дори.
Тогава ще видим, нека почака,
кой от кого ще се плаши и бяга.

СЪРДИТА НА ИМЕТО СИ

Вече съм сърдита, че се казвам Янка.
Щото съм за кака - Янка-готованка.
Щото съм за батко - Янка-калпазанка.
Дядо ме закача - дядова глезанка.
Баба ме прегръща - бабина писанка.
Е, при татко бива - Янка-сладуранка.
Най-обичам мама, каже ли засмяна:
- Мое слънце Ана - мамина отмяна!