Гюлшен Алиева

В памет на братята ми Диндар, Али и Сербедар

Сега и тримата лежат в една мера
като далечен, като пресен спомен
о, мои братя, кръв от мойта кръв
сега ви правя по свищовски помен
сега съм тъжна, скършена лоза
раздавам тънки чепки от памид
и сбирам в шепите си по сълза
и се разсъмвам в бащиния рид
сега съм боса в тежка мараня
дочаквам трудно първите петли
сега съм сипей в пладнето ръмя
о, мои братя, стихнали орли
сега съм петъчна и баладично есенна
избяга от съня ми щурото щурче
сега не съм онази вейка песенна
сега раздавам вино от бялото менче
стъкмих софра в мастилено небе
сега ви правя по свищовски помен
и хапки от халва в басмяното чевре
колачета препечени по спомен
стъкмих филджаните със кипнало кафе
притурих щипка захар, да не ви горчи
подпалих лятото във цвят от кадифе
преръсих ви с вода, а ми се мълчи
о, мои братя, кръв от мойта кръв
нося ви в душата си на яка връв!