Георги Майоров

Краеведческите изследвания през последните десетилетия придобиват все по-широк размах и умилно уважение. Ето защо похвала заслужава и появилата се книга „Из миналото на Върбово” (П-в, УИ „Паисий Хилендарски”, 2018) на проф. д-р Стоил Миховски.

Следва да подчертая, че само в Широколъшкия водослив има селищни монографии: за Широка лъка от Дамян Каров и неговия син Димитър Каров, от Никола Гьочев и Ради Радичев; за Стойките - от Тодор Чернев; за Стикъл - от Стоил Седянков; за Солища - от Мария Бебелекова и Димитър Чернев; за Върбово - от Илия Зоински.

Най-големия полезен тонаж за Върбово обаче е натрупал Стоил Василев Миховски. Казвам „натрупал” защото като доктор на математическите науки със своите публикации по алгебра е обиколил половината свят - Австралия, Русия, САЩ, Сърбия, Украйна, Унгария, Холандия, също и със своите възпитаници като професор-преподавател по алгебра и ръководител на Катедрата в Пловдивския университет, заместник-декан на факултета по математика и информатика и заместник-ректор на университета.

Над 20 години е бил председател на Пловдивската секция на математиците в България и два последователни мандата е бил член на Комисията по математика към ВАК (Висшата атестационна комисия при Министерския съвет).

И след като окото му се наситило на всякакви красоти, разбрал, че от родното му село Върбово няма по-хубаво по целия свят. Така под дълбок интуитивен порив хванал здраво научното си перо и с невероятна точност и истинност описва миналото на Върбово. Не от разкази на хора и легенди, а от факти и документи. Точно в тази книга от 430 страници намира отдушник неговата дълбоко стаена родолюбива мисъл. И е сполучил.

Лично добре познавам селото. То е потулено като в небесна пещера - отворена към Космоса и забита дълбоко в земните недра. Затова излетелите оттам имат орлови криле.

Оттам е изпърхала ангелогласата народна певица Бойка Присадова, която обходи и омая света със своите песни. Оттам са прочути стари кехаи, даскали и борчески фамилии за доброто на селото и на България. Оттам е дългогодишният журналист и писател, мой съвипускник от Чепеларската гимназия Илия Зоински, който до последните си дни списваше списанието „Родопско слово”. Не мога да не спомена и другите ми двама акрани от гимназията от фамилията Урилски, станали учители и заселили се в Злати трап, Пловдивско.

Този огромен научно-популярен труд съдържа три главни раздела: „Родопите през вековете” с 10 подзаглавия; „Из миналото на Върбово” с 18 подзаглавия и „Върбовските родове” с 42 подзаглавия.

Всичките вкупом съставят едно монолитно четиво за родолюбците и за пример на последователите на подобни монографии.

Изследванията на автора за Родопите тръгват от древните тракийски племена, напомнят за нейните властелини, за тежките вериги на османското робство с насилственото налагане на исляма и турската феодална система, за юрушкия дослук с родопчани, за кърджалийското вилнеене и извоюваното освобождение.

През всичките векове изследователят търси значението на Родопите за България, за твърдото борческо начало на населението и как село Върбово се вписва в тези исторически процеси, че читателят да се въведе в реалното минало на родното му село Върбово.

Не подминава дори подробностите и мъките за устройване на пътища до селото. Как са възникнали махалите и заселването им, характерни местности, водоизточници, оригинални дувари, просветното и духовното въздигане на Върбово, празниците и сборовете като отдушници в мъчното благоденствие, състоянието на частната и кооперативната стопанска дейност.

В повечето подзаглавия съдържанието на книгата е изпълнено с убедителни въведения за сравняване с положението в цялата държава и тогава се конкретизира какво е било и какво е направено във Върбово. Това дава на читателя по-широк поглед за реалностите в битието на селото.

С далечно издирване е отделено голямо внимание на 42 типично върбовски рода. Това буди удивление при положение, че селото винаги е било обитавано с около 700 жители. Хронологията е поднесена по азбучен ред, за да няма пристрастие към една или друга фамилия.

Изследването обхваща родовете с рождени дати още от края на XVIII век, че с праправнуците стига до наши дни. От тези родове има тежки кехаи, майстори на занаяти и зидари, къщовници и тибиетлии стопани, но има и излезли даскали, инженери, въздигнали се учени в различни сфери на обществото, като автора на тази книга Стоил Миховски.

Има и любопитен епизод. В разговор със земляк, като споделил, че неговата работа е да изнася лекции пред студентите, обикновеният човечец се плеснал по челото и казал: „Какви времена дойдоха, на приказките работа да казват”.

Похвално е, че професор от такава точна наука като математиката описва всичко достоверно, но и с правилен книжовен български език на умел разказвач. Затова авторът на предговора - обичаният родопски филолог и писател Димитър Златев с право отбелязва, че Стоил Миховски е направил „сложен синтез, интересна мозайка от обща история, социология, етнография, социална психология, генеалогия и селищна история” с аналитичност и добре овладян стил.

Изтъквам чистосърдечно родолюбивото дело на Стоил Миховски, за да напомня на поколенията след нас, че няма по-скъпоценен райски кът от родното място на всеки човек, пръст и дух за целостта на България.

Всичко казано е така, но е и нещо повече. То е ферментирано майчино мляко и неотменна бащина заръка - посятото да никне и брати в необозрими предели. И Стоил Миховски е изпълнил своя дълг - като хлебен сноп носи на рамото си паметта на Върбово.