за книгите на Янчо Михайлов „Лъх от тих вятър”, 2020 и „Хлъзгаво време”, 2022, изд.„АртГраф”

Владо Любенов

„Човече, нека прегори
и в тебе жаждата за слава -
невероятно е дори
какво спокойствие настава!”
Валери Петров,( „Спокойствие”)

Още през 2006 г. Янчо Михайлов написа и издаде прозаичната си книга с проповеди „Изкачване на Тавор”. Сигурно е написал още много проповеди преди и след това.

Състави учебник по Православна етика и преведе проповеди на множество руски духовници. Затова не се и учудих, когато преди три години започна да пише разкази.

Той идваше при мен, разказваше ми идеята си и ми казваше: „Напиши я, нали си писател!”.

Е, написах един, почти дословно, като го карах три пъти поне да ми го разказва.

Янчо остана доволен от разказа. Мисля че тогава се роди идеята му сам да си пише разказите. И не сбърка. Той имаше вече опита, спокойствието на твореца и до известна степен изграден прозаичен стил.

Затова не се учудвайте как така изведнъж започна от висока летва. Беше му дошло времето. Историята познава много късни дебюти, в които не толкова стилът, колкото широтата на идеите на зрелия творец създава оригинални и оставащи във времето творби.

Това за оставане във времето няма да го дискутирам, защото сме много близко. Трябва да се отдалечим малко от времето си. Но някои неща правят впечатление във формата и съдържанието на разказите, които вече наближават цифрата 100.

Авторът не пише мемоари, а разказва художествено историите, преживени от един свещеник. Да, всеки път свещеникът, който води разказа, е различно име, но художественият образ е разпознаваем.

Той е сбор от човешки черти, някои добри, други не чак толкова, но осъзнати и приети с ирония, самоирония и най-вече със смирение за това, което си. Това, което е човекът изобщо.

Героите на разказите му винаги са обрисувани още в началото чрез техния реален и вътрешен живот и ние ги виждаме като живи хора и лесно ги разпознаваме. Даже вече изпитваме желанието да ги осъдим, да им се надсмеем или дори накажем по някакъв начин в разказа за това, което са.

Но авторът никога не си позволява това. Защото това не е работа на хората, на писателя, а само на Бога. Ето това е красивото в поантите на всички разкази - лъхът от тих вятър, който се усеща като поанта накрая.

Тези два сборника, а дай боже и трети, бих искал да ги видя някой ден като един том, в който по някакъв критерий, усетен от автора, да бъдат символично разделени - по теми, по обобщения, по характери, по отношението на автора.

Защото пишейки във времето, което се променя, и авторът се променя. Но може би това е работа на сериозните изследователи. Идеята ми е, че тези разкази правят един особен съвременен декамерон и тяхната четивност, теми и размисли ги превръщат в четиво, което ти дава обобщен поглед на живота без да ти се натрапва.

И тук разказите наближават сто, и тези разкази са писани по време на епидемия, и те носят усета на един нов променен свят, но темите за греховете на хората са пречупени през погледа на един свещеник.

Темата за грехопадението на мъжа и жената са сменени с други теми, важни за православната етика - за гордостта и смирението, за осъждането и прошката, за уважението между родители и деца, за отдалечаването и приближаването на човека към Бога…

Хубавото на повечето разкази е това, че са неуловими посланията им. Повечето хора нямаме културата, философията и ерудицията на един духовник, било свещеник или монах или дълбоко вярващ интелектуалец.

Майсторството в тези разкази е в невидимите им послания, в които не изпъква назидателното, ефектното, жестокото, първичното, гротесното.

Радва ме, че те се родеят с прозата на Йовков, където, след като разкаже една история кротко и меко, писателят подава стъпало на четящия да се изкачи по-горе, ако може…

В разказите на Янчо Михайлов понякога това стъпало е цитат от евангелията, от думите на Господа или на учениците Му или просто народна поговорка, но това действа на интуитивно и атавистично ниво много повече, отколкото други художествени методи.

Добре е, когато човек посегне към перото, когато му дойде времето и го прави с добри помисли и смирение.

19.09.2022