Иван Есенски

Изписах се. Излюбих се.
Изпесних се.
Което ме боля, се изболя.
Изчеткани внимателно
за пенсия,
прибирам уморените крила.
От утре ставам праведен
и примерен -
спокоен, разсъдлив
и удържим.
И без сърдечни отливи
и приливи
ще дишам и ще мисля по режим.
По дяволите всички главоболия -
без мен да се оправя тоя свят!
Лежа и книга някаква неволно
напипвам под ленивия креват.
- Ха! - казвам си, - къде пропаднал
Лермонтов!
Не съм го чел кажи-речи цял век.
Сега ще се оправят - мисля, - нервите.
Ще се почувствам - мисля си, - човек.
Но цяла нощ, над книгата застинал -
завърнал се отново в своя ад,
аз по адрес на капитан Мартинов
по юношески злобно шепнех:
„Гад!”
И тоя бяс неудържимо взе да ме
обзема и се чувах как ръмжа:
„Той пада там
на двадесет и седем, а
аз тук като разсъхнат пън лежа…”
И трескаво от старата мастилница
по капка вадя своята вина…
Докато дишат капитан Мартиновци
на този и на онзи свят - война!