Или защо направих тази книга за поета Васил Аврамов

Светла Девкова

Не познавах до тази пролет поета, който винаги след името си пише „от гр. Левски”. Името на града, в който съм отраснала, привличаше погледа ми, а стиховете просто ми харесваха. Хармонираха със спомените ми, когато бяха по-конкретни, или със светоусещането, когато темата беше с такъв характер.

Така Васил Аврамов за мен стана един от „моите” поети. Гордеех се с него, както и с другите известни личности от моя град, макар че нямам заслуги за техните успехи.

През 2002 г. покрай редактиране на книгата за Рачевския род на Дончо Колев Дончев, също от гр. Левски, разговаряхме и за поета, за прадядо му - поборник и четник на поп Харитон, оцелял в битките в Дряновския манастир.

Накрая моята близка приятелка Иванка Мариновска се оказа братовчедка на Васил Аврамов и все по-често заедно препрочитахме негови стихове, а тя извади и снимки от семейните си албуми.

Това е кратко въведение към отговора на въпроса на Хамлет, който разсъждава за отдадеността на артиста към уж чуждата му Хекуба, за която той искрено плаче на сцената. Постепенно се доближавах и накрая изкристализира идеята да направя книга за Аврамов - не за да плача за него, а да го възвеличая - дано не е силна тази дума!

Наближаващият юбилей на поета (24.VIII) пришпори процеса, за който от опит зная, че никак не е бърз и лесен, но това не ме отказа. Първата стъпка (естествена за ХХI век) беше да видя какво има въведено от него и за него в Интернет и в каталозите на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Малко, но все пак добро начало…

После писах имейли до колеги в регионалните библиотеки около гр. Левски, защото в краеведските им отдели се поддържат масиви и за личности като Аврамов. Благодаря им за изпратените сведения.

Светкавично откликна главният редактор на общинския ни вестник „Левски днес” Любка Христова, която професионално е съпричастна към начинанието, а и се оказа също ценител на творчеството на поета. Именно тя ме увери, че ще имаме подкрепата и на кмета Любка Александрова, както и стана по-късно при личната ни среща.

Накрая след уговорка с Милена Василева, дъщерята на поета, отидох да се запознаем у тях. Без страхопочитание, а като при близък човек пристъпих към този остарял само телесно, а всъщност с млад дух творец.

Трябва да кажа, че за него беше изненадващо желанието ми да го почета с юбилейна книга. И той ми задаваше многократно същия въпрос - Хамлетовия за Хекуба…

Скромността му обаче трябваше да отстъпи на моята настойчивост. Вклиних се в техния живот. Предадоха се, преодоляха неудобствата, предоставяха ми семейни албуми и архиви, доколкото ги имаха, уточнявахме имена и дати…

С оглед книгата да е интересна и полезна за повече читатели, поканих познати на поета да му напишат кратки поздравления. Откликнаха повечето. Старата гвардия приятели се замести от наследниците им, затова тази част е така нееднородна, но всичко е автентично и искрено.

Художникът на последните книги на Аврамов - Георги Каралиев от Габрово, не просто ми предостави илюстрациите си, но и написа оригинално послание, за което му благодаря сърдечно.

Във втората част подбрах стихове, които харесвам (даже и не питах автора - той си ги обича всичките) и ги групирах интуитивно по темите им. Изкуших се да възпроизведа и няколко рецензии, които играят ролята на аналитична студия за творчеството на поета.

С тази книга поздравявам Васил Аврамов за неговата 85-а годишнина и му желая здраве и бодрост, за да пише за това, което го вълнува и е важно и за всички нас!

……………………………………………………………………………………………………………
Откъс от книгата „Васил Аврамов - един поет на 85″: Избрани творби. Биобиблиография от Светла Девкова. Художник Георги Каралиев. София, Авангард Прима, 2022.