СРОК ЗА ГОДНОСТ
СРОК ЗА ГОДНОСТ
Господа, ето, време е вече
да поставим и вас на кантара.
Срок за годност отдавна изтече,
господа и до вчера другари.
Срок на годност за политика
има също, Господи Боже.
Нека Рачков в екрана да вика,
че при него е само възможно!
Нека шоуто да продължава,
да разсмива, да дразни до болка!
Но за нашата малка държава
е последна поне обиколка.
Има давност. И годност. Изтече
и часовникът пясъчен в сянка…
Само Бойко Борисов е вечен
в оня жалък зайчарник във Банкя…
НЕКРОЛОГ
Посвещава се на Антон Дончев
Писаха, че си умрял.
Внезапно.
На 92.
Чух дори, че питаше за теб войводата Вълчан,
не довърши ли последния роман…
После времето на Самуил и брат му
сиротно изплакаха край твоя некролог.
А ти продължаваше все да твърдиш,
че романът за еничарите,
за Манол и Караибрахим е написал… Господ.
Сигурен съм, че това е истината.
Една истина, която не е във учебниците вече.
Сигурен съм сто на сто,
че си отишъл при Елица тези дни,
при жената в бели дрехи от Момчиловци
и при бабата, която е направила катми
и тая сутрин …
И ще стане ново чудо
и в несвяст на двора пак в Родопите
ще ни събере времето разделно, Господи!
Амин.
ПОВЕЛЯ
Царство им небесно.
Мир.
Поклон.
Амин.
На мъртвите е лесно
в света непроменим…
За живите остава
нелек и стръмен път.
И пътят продължава
пак на живот и смърт…
Животът е повеля
за всички до един…
Във времето разделно
как да продължим?
БЕЗ ГРОБ…
Къде са погребани никой не знае,
а те се явиха в присъствие днеска…
Присъствие турско днес Ботев не трае.
И Левски защо е тогава обесен?
Къде са Раковски, Бенковски, Димитър?
Къде е духът и на Караджата?
Защо, историци, пак подло мълчите,
продали пролятата кръв, свободата!?
В учебника игото турско отсъства.
И Трети март искат дори да премахнат…
А в механата са песните дръзки!
И в песента им е силата тяхна…
Дойдоха,
видяха,
без гроб и без сила.
Отиват отново на смърт вероятно
с мечтата за Вола
и черно бесило,
но няма къде да се върнат обратно…
ГОРД СИРОМАХ
Минавайки през Арбанаси
един направо онемя…
Страна на горди сиромаси
е мойта българска земя.
Светлин изрече тая фраза
най-искрено и от сърце.
И без ненавист, без омраза
я взеха моите ръце…
Аз я пренесох безвъзмездно
и мое верую тя бе.
Над пропасти и мрачни бездни
тя беше моето небе…
Сред горди сиромаси бяха
и спомените ми в света.
Те бяха моя родна стряха
и стих край пътната врата…
И след един и два рекорди
сам аз по чудо оцелях.
Живял сред сиромаси горди,
горд сиромах останах като тях…
ЗДРАВСТВУЙТЕ, БРАТУШКИ
/ПОЧТИ ПО ИВАН ВАЗОВ/
- Мамо, мамо, я ги виж,
в парламента погледни ги.
Боеприпаси редиш…
Скоро, чедо, преброи ги!
Тях ги НАТО прати там,
аз снаряди да им дам…
И детето пълни пушки
на солдатите без грях.
А крещи пак Вазов с тях:
„Здравствуйте, братушки!”
Генералът, виден гном,
в новините се нарежда.
И с известния поклон
той отново се навежда…
Чини ми се, че е пън,
обещава мини, пушки.
Искал да изгони вън
всички вчерашни
братушки…
Шипка, Шипка! Гръм се чуй …
Гурко мина планините…
Радост е за Бай Онуй .
Бойко пак е в новините…
Герб снарядите реди.
ДПС край тях пак слушка…
Демократи от преди
вдигат заедно ръце
като вчера от сърце,
както им се нареди:
Огън - в нашите братушки!
ЕСЕН В ГРАДИНАТА
Събрах и изгорих
стотици хиляди листа
от ръкописите на миналото лято,
стотици хиляди все непрочетени листа
в градината на есента
с един-единствен
и непоправим читател…
Събрах и изгорих на двора
стотици хиляди листа,
а в тях и мемоарите
на миналите чувства…
Видя ли колко е красива есента -
най-истинското, автентичното изкуство!
Видя ли как в очите ни гори
и песента на лятото, от обичта родена ?
И в пламъка им как за миг искри
искра завинаги от огън вдъхновена…
А аз бях нейният палач,
подпалил всичко сътворено,
безмълвно, тихо и без плач
тук в ръкописа преди мене …
