ПАМЕТНИК
07.11. 2022 г. - 2 години от кончината му
ПАМЕТНИК
Без първи сняг и първи скреж…
И с цвят на камък воденичен
е паметникът в Букурещ,
пред който
чинно коленичим.
И почвата под нас омеква…
И коленете ни изстиват.
Повярвайте, не беше
никак лека
тази минута мълчалива.
От днес, каквото и да правя,
греховно устремен
къмто небето -
не дай, Войводо,
да забравя
за този влажен
хлад във коленете!
БОТЕВ И ЛЕВСКИ
На хвърлей-камък от бряг свиден
не търси паметник, а керемида
от скъден покрив,
въглен от огън…
Сълза от песен за Балканджи Йово!
Старата мелница,
сякаш кръщелница,
с халища-ветрища ги завива -
мъже безкъщни,
п о е т и същи -
в нощ за апостоли и самодиви.
Перо ли скръцне -
порти разтваря…
Песен ли бликне -
жили изгаря.
Перо и песен във време смутно…
Какъв чудесен
дует за Бунта!
МОРЯКЪТ
/Н. Й. Вапцаров/
Поетът трябва да е хубав.
Да остарее в благородство.
В бленуваната своя пролет влюбен.
И в далнините синеморски.
Но ако нощ оловена врата отвори
и черната завеса спусне
над гроба на Гарсия Лорка… -
гори,
гори,
звезда от Фамагуста!
ЕДИН УБИТ
/Димчо Дебелянов/
От хляба не остава време за поета.
Превеждам „Притчи за властта”
и „Ричард Трети”.
Напивам се с литературни свини.
И будя се с Разблудната царкиня.
В „Славянска” ще ви кажат
де й Дебелянов.
При дивите петли.
Скандално елегантен.
С бомбе италианско
и палто под наем.
Баща с пагон,
полковник Агамемнон,
застреля моята любов.
Елена…
Мен няма да ме пуснат
в отпуск в София.
Един убит на фронта
пише тези строфи.
ПАМЕТ ЗА ИВАН ПЕНЕВ
Коленичил съм
и на врачански камък,
и на румънска пръст.
Защото тази моя памет
има достолепен ръст.
Но колкото и да си говорим,
не чинат нищо тези строфи,
/повити впрочем,
с бронз и мрамор/,
ако не беше
оня камък
в двора
на школото ни в Калофер…
