Георги Майоров

НИЕ, КОЛИБАРИТЕ

Селищни истории се пишат трудно, но от висотата на възрастта ми, като се обърнах назад, ме порази фактът, колко свестни хора са излезли от родното колибарско селище Кукувица. С около трийсетина къщи и още толкова стопански сгради наоколо по землището на селото, които в Родопите наричаме саи. Намерили са излаз към широкия свят, не за да хвърлят, а да закопчаят сиромашките си дрешки, че вятърът да не отнесе напразно. И от гнездото на Кукувица се въздигат на свои криле и отлитат накъдето им видят очите десетки напредничави колибари.

Така ни  наричаха, макар никога да не се усещаха нотки на подигравка, още по-малко на присмех. Всички съзнаваха, че около централното село Широка лъка, къде селца, къде махали да се наричат, по водослива от ребрата на Карлък и Чернатица тече изобилието от мляко, сирене, кашкавал, месо, жито, фураж, картофи и дървения за огрев, градеж и фрезки. Че тия селища са венецът на Широка лъка, които я красят и овенчават, поят и разхлаждат пазвата й със своя благодатен труд. Не е случайно, че дори през текезесарското време наричаха Кукувица житницата на АПК-ато със своето по-равнинно землище за земеделието и просторни пасища за добитъка. Затова и шосето, единствено до това селище, нарочно не беше асфалтирано, че придошли  да му изгълтат кристалния въздух и да му омачкат свежата и красива природа. Така си остана диво за дивите помисли и слънчево за лъчите от него.

И малката Кукувица е откърмила именити учители, инженери, техници, офицери и достойни старшини, сержанти и войници, сред които и гвардеец. Дори журналисти и писатели са излетели оттам. Още и хора със самородна дарба. Затова потърсих от къде произлиза и думата колибари.

Коренът иде от съществителното име колиби. Смущаващо е - от колиби да излязат харни хора, но е факт.

По „Български тълковен речник” от 1955 година колиба означава заслон в лозе, градина и други места от пръти, вършина, шума и т.н.; малка проста къща от лек материал. Колиби пък се наричат населени места от няколко къщи в планинските селища на България. Оттам и жителите им се наричат колибари. Истината обаче е малко по-друга.

В Родопите тези колиби не са от лек материал, а си са каменни къщи с еднотипна архитектура - входна врата, обичайно откъм южната страна на къщата, пруст (коридор), направо килер, а вдясно или вляво голяма стая и кухня, дървена скала (стълбище) за горния етаж със същото разположение, но голямата стая с балкон и етажът непременно е с два изхода - навън и към плевнята, която има само една стена с дъски към слънчевата страна за проветряване на сеното, а под плевнята е оборът за конете, кравите и овцете. И до всяка къща задължително харман.

Тази компактна архитектура осигурява най-практичен и удобен живот. Изходите не случайно са толкова - винаги да има таен изход от къщата за спасяване при нападение от разбойници и насилници. Даже стопанските колиби, саите, са каменни. Това е богатата сила на бедните родопски колиби.

А какво е лицето на колибарите? В повечето време то е усмихнато, добродушно, и по-рядко мрачно. Всред многото кахъри човекът в него няма време да мисли дълго - първо прави, после размисля какво е направил. Така се раждат и многото деца - всяка къща най-малко с по четири деца, или в добрите години за селището в тези 30 колиби, някои от които вече тлеят само на основи, е имало от 130 до 200 жители. Нещо повече: освобождението от османско владичество заварва Кукувица с религиозно училище в Мечитя, а като кметско наместничество  обединява още селата Окманица, Махмутица (дн. Бистрица) и Асанско селище (Асенец). После нещата се преобръщат - и Махмутица има 127 жители, там в 1893-а година се открива начално училище, там се премества и кметското наместничество, а Кукувица наброява 28 жители. Днес постоянните са само петима. А къде са другите? Нека да видим къде се намерили.

От подобни колиби от село Жълтеш, Габровско, в четири посоки е прогледнал моят стар познайник от вестник „Народна младеж” Борис Данков. Той е станал не само журналист и писател, но има и цяла книга с прекрасни стихотворения „Колибарски сънища”.

Споменавам този всеизвестен факт за да не се прокрадва мисъл у някого, че тенденциозно хваля Родопите. Това е простата истина в България и трябва да я уважаваме и боготворим, както самата майка България божествено ни е създала - за всеки край най-доброто до безкрая.

Защо най-доброто? Защото от Кукувица са прогледнали и са намерили достойно място в обществото много отличени хора. И е редно на почетно място да поставим първопроходците, които след Освобождението от османско робство имат голям принос за развитието на селището. Това са заслужилите учители на Широка лъка Вълко Пеев Узунов - Иринчо, Калин Пейков - Анала и Калин Димитров Абрашев. Прадядо Никола Гьочев - Майора. До тях се нарежда самоукият майстор Васил Тодоров Белогащев - Кьотата. Тук също са проходили трима инженери - Димитър Николов Абрашев, Крум Василев Терзийски и Атанас Тодоров Василев; журналистът Гавраил Василев Тодоров - Белогащев; журналистът и писателят Георги Петров Майоров, той и полковник; полковник Христо Василев Тодоров - Белогащев; подполковникът от МВР Вълко Николов Абрашев; пожарникарят майор Васил Тодоров Василев; капитанът от Трудовите войски Захари Илиев Шарков; подпоручиците (лейтенанти) Пейчо (Пенчо) Василев Терзийски и Костадин Василев Терзийски; гвардеецът Георги Николов Майоров; строевите фелдфебели - уредници Саво Стоев Терзийски и Васил Стоев Терзийски; ветеринарен фелдшер фелдфебел Тодор Калинов Бочуков; старшина Илия Костадинов Паев; старшина Паскал Николов Майоров; сержант Стефан Николов Майоров; изявяват се и завършилите филиала на софийската професионална гимназия „Княгиня Мария Луиза” в Чепеларе, която в близкото минало е наричана „стопанско училище” - Шина Калинова Терзийска и Рада Стефанова Абрашева; проявява се и евангелистката Рада Петрова Майорова - Шапкова. Търговско училище завършва Катя Метаксова Карагьозова - Ванчева, тя и партизанка, която загива при Фотиновско дере през 1944 година. Трайни следи оставя и съвременният учител Васил Стоев Терзийски, той и подполковник от МВР.  Уважаван строителен техник става Калин Стоев Терзийски. Като майстор сондьор израства Стоил Илиев Майоров. Чудак самоук техник в наши дни се оказа Димитър Стефанов Абрашев.

А откъде идва името Кукувица? Сведения не ни дава и статистиката, но според изследванията на Никола Милчев и Петър Коледаров за „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 - 1987 (С., „Наука и изкуство”, 1989), едва в 1956-а година, без административен акт е уточнено името Кукувица с 2 жители, защото някъде се изписвало и като Куковица. Това е на книга, а реално хората си живеят в Кукувица, но се водят като жители на Широка лъка. И по миловидната формулировка селища със затихващи функции и Махмутица затихва и през 1986-а година с Указ на Държавния съвет е присъединена към Широка ръка. А като Кукувица стотици села утихват и замират завинаги.

Допускам, че името има многобагрен произход. Може би защото тук най-напред се обажда тази весталка на пролетта - Кукувицата. Или защото тук си играе на криеница с хората. Обади се на едно място и докато човек реши къде е тази калесница на развигора, ехото се обажда от друг връх. Или от закукуване на семействата за по-трайно отсядане на първите жители. Може да се тълкува и заради усамотеното място, където човек може и да изкука, ако стои със скръстени ръце.

Селището обаче води началото си още от XVIII-и век, когато след заселването на Широка лъка, фамилни фиданки се разселват в околните селища във водослива на централното село, включително и в Кукувица. После се преминава през помохамеданчване на Махмутица и Кукувица с наплив през Асанско селище откъм Чепеларска страна.

Така след освобождението от османско владичество в течение на времето в Кукувица се заселили и оформили новите родове Майорови, Абрашеви, Белогащеви, Бочукови, Пейкови, Присадови, Узунови, Русинови, Сариеви, Сиракови, Стойкови и Терзиеви.

Радостно е, че се множат родолюбците, които стоплят старите огнища. Майорови и Абрашеви наследници с капитален ремонт изцяло подновиха бащините си къщи. Други, до остарелите или вече рухнали къщи, предприемчиви наследници си строят нови вили. Пример даде Тодор Василев Белогащев. На мястото на бащината му плевня той вдигна двуетажна братска вила за своите синове. Сега Атанас и Весил Тодорови -  Баровците, а и техните деца, се радват на родолюбивия порив за процъфтяване на родната Кукувица.

На мястото на изгорялата къща на заслужилия учител Вълко Узунов - Иринчо и до рухналата къща на неговия братовчед Васил Узунов - синът на Васил - Тодор Узунов, скрепи малка вила.

Делчо Динков Ракшиев и Мария Николова Паева, с много усилия вдигнаха малка двуетажна вила на мястото на рухналата къща на Костадин Паев. Наследникът на Иванка Стефанова Абрашева - Тортопова - Петър Тортопов, направи своя вила със съвременни удобства. Къщата на Никола Димитров Абрашев преди години беше препокрита от най-затъжената за Кукувица в София най-малката дъщеря на Димитър Николов Абрашев - Михайлина. От време навреме тя се опитва да идва и да наглежда завещаното им богатство.

На мястото на изгорялата къща на Стойковци,  Калин Стоев Терзийски и неговата съпруга Соня построиха нова, а до нея и тяхната дъщеря Сийка със своя предприемчив мъж поставиха на здрави основи сглобяема вила.

Останала като единствен жител на Кукувица, преди години леля Шина Терзийска вдъхваше надежда, че предприемчива жена от Холандия иска да закупи Мечитя, което щеше да даде тласък за превръщане на Кукувица в курортно селище. Но не би и хубавата идея така си заглъхна.

Построените 4-5 хотелски сгради на Кепенека също запустяха. Случват се такива неща, защото някои управници гледат живота и бъдещето през розови очила само за себе си. Затова сме на това дередже.

За мене Кукувица е особено скъпа, не само като родно място, а повече като фамилно наследство от прадядо Никола, който се досетил и се постарал да оживи този райски кът, че Кукувица да закукува все харни хора. Така и ние, колибарите, да дадем нещо на света.

Със своето местоположение, природни дадености - богатство от водоизточници и кристален въздух, кръстопътен туризъм и човешка омая, щом не днес, утре Кукувица ще стане магнитен кът за почивка, за зимен спорт и туризъм. И ще пребъде!

——————————

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА СЕЛО КУКУВИЦА

Колибарското селище Кукувица се намира на 7 километра от Широка лъка по шосето за Чепеларе.

Стъпи ли човек на Комальота, пред очите му блясва небесна огърлица от звездни къщи, сейнати от ръката на грижовен стопанин. И душата му се разтваря за майчина прегръдка.

На километър по-нагоре бялата кула на трансформатора на метри над шосето ни казва, че и тук има съвременен гръмовержец на лудите небесни стихии, че токът да тече по жиците с укротено напрежение.

На 20 метра от него се редят първите къщи: на партизанката Катя Метаксова Карагьозова - Ванчева и на Станьовци. Тук е родена и израсла смелата мома. Научила е буквите в Махмутица, в Широка лъка вижда, че знанието върви пред нея и й навява свободолюбив дух. Излиза партизанка по своя воля в ония години, когато аз и като дете не съм я видял на живо, че да я запомня. Не помня баща й Метакса и нейните сестри Станка и Мария, защото това семейство беше първото, което се преселва в град Девин. След сродяване на фамилиите ни добре познавам брата й Атанас, който се ожени за най-малката дъщеря Велика на стрико Илия Майоров. Същото направиха и Станьовци до тях. И те бяха малоимотни. Имаха градинка до шосето, та намериха по-добро препитание също в Девин.

Недалеч от тези къщи, когато комуната на социализма позволи хората да имат поне нещо малко лично по параграфа „лично ползване”, моят връстник учителят Костадин Мурджев - Жерето, от Широка лъка, в трапа между сливака скрепи виличка на два етажа като напръстник, развъди пчелин и често ни викаше да го посетим, че да ни почерпи с медените сълзи на своя труд.

На 300 метра по-нагоре по шосето е Мечитя  - стабилна каменна сграда с размери 8 на 10.5 метра, на два етажа, без минаре. Понятието Мечит (Мечет) означава религиозно мохамеданско училище, за изучаване на корана от ново помохамеданчените българи, където не се служи в петък и през байряма, а само за обичайните молитви. В края на робството се отварят български училища, но в Кукувица официално нямало. Затова тази сграда е изпълнявала и такава роля. На първия етаж се помещавало училището, което служело и като молитвена стая. На втория етаж се разполагала стая за кметското наместничество, за учителя и духовника, ако е имало такъв. Така е било до Освобождението от османско владичество. Мечитят говори също, че селището се населявало от българо-мохамедани, които избягали по време на войната. Не се знае също при оттеглянето на турската войска дали къщите и поземлените имоти са били купени от широколъчани, или са били завладени от тях след напускането им от дотогавашните стопани. Подобни действия са се случвали в миналото, случват се и до ден днешен по всички краища на света.

На 50 метра от Мечитя от шосето вдясно полегато към реката се отделя път, който минава реката в брод и по стръмен сокак се отива към къщата близнак на братята Стойковци - Саво и Васил Терзийски. До нея следва къщата на дядо Георги - Гочо Николов Майоров, моята родна къща, наследена от баща ми Петър - малкият син на дядо Георги, а до нея, след като се оженва, в нова къща се отделя големият син на дядо Георги - Никола.

Още на километър на югоизток от нашите къщи е къщата на даскал Вълко Пеев Узунов - Иринчо, на братовчеда му Васил Узунов, а третата къща е на Томата от Асеновград, приведен зет в Кукувица.

На 300 метра под Узунци са къщите на Костадин Паев и братята Стефан и Никола Абрашеви. До Абрашевата махала се стигаше и през отбивката от шосето при Комальота, прецапваше се Кукувската река и по боруна нагоре пак се отиваше там. По наше време самоукият инженер Димитър Стефанов Абрашев - Митака, планира, трасира и прекара стопански път за автотехника с отбивка от шосето под къщата на Гочката, през сливака в трапа под махалата на Карагьозци и през равен брод на Кукувската река се възкачва по боруна за Абрашевата махала, минава през харманлока на махалата и през вече залесената авлия на зъболекаря Димитър Терзийски - Бато, се излиза на пътя от Кукувица за Окманица. Този стопански път облекчи достъпа до махалата за разгръщане на строителна дейност по къщите.

На километър от Узунската махала по пътя за Окманица е къщата - близнак на братята Илия и Стефан Сариеви, която я закупи едно семейство от Хасково за лекуване на болнавато им дете. До нея е и къщата на не толкова благоприличната фамилия Посреви, превърната в седалище на една от групите на Широколъшката ловна дружина.

След още 50 метра от отбивката за Стойковци и Майорови по шосето през мост се стига до центъра на Кукувица - Кьошка.

Пред самия мост вляво се отделя пътят за Вочковската махала с най-много една до друга къщи, та по време на АПК-то пътят беше разширен за движение на автотракторна техника. Там по хоризонталата на запад се редуват къщите на даскал Калин Пейков - Анала, на Илия Шарков, на Васил Тодоров Белогащев - Кьотота, на Никола Тодоров Белогащев - Кьотата, на Дървелка - Сираковска вдовица, на Мильо Русинов и на Никола Сираков - Вочков, наследена от сина му Тодор, а до нея в наше време Вълко и Атанас Сиракови построиха къща- близнак, която за голямо съжаление започна да се руши.

Още на половин километър по на запад е къщата на Георги Присадов - Гочката, запомнен с вечно пияната му талига. През годините имотът се поддържаше от дъщеря му Шина. Тя го водоснабди и се намира в сравнително добро състояние. Беше опора и за внучките, които израснаха покрай нея на чиста природа. Те със свои приятели бяха организирали дискотека на открито на хълма над къщата. Така огласяха Кукувица с младо настроение, което после и щастливо ги изпожени.

Пак пред самия мост, по десния бряг на речния поток от Папратиловото се въздигаше пътят за Дрипчовската махала, от който на 300 метра от моста вляво се отделяше пътят за къщата на другия син на прадядо Никола - Илия Николов Майоров. Имотът не е в завидно състояние. Всяко лято се посещава и поддържа от най-ревностната наследничка Стефанка Стоилова Майорова - Николова. Преди години се срути плевнята. Майстор отряза свързващите общата конструкция греди, за да не се повлече и къщата. Стефанка поддържа и каптажа за водата към дома. Недостатъчно, но все пак и това е нещо полезно свършено.

Най-големият син на стрико Илия - Никола, построи нова къща на два етажа, която после продаде на Михаил Чакъров от Махмутица, понеже му домиляло за Кукувица след преселването му в Горно Воден.

Михковичината сая на Хито на 40 метра над тези къщи пък беше преустроена от Ружа Терзийска и нейния мъж Стоян. Зет им инсталира и гръмоотвод, че гръмовержецът от високото на Вельовото често пускаше мълнии

На север по склона се възкачваше конският път за Дрипчовската махала от две къщи - на Бочукови и на Присадови, със старейшина Русията. Този път беше заличен със застрояването на стопанските сгради на АПК-то.

Кьошкът беше сграда 7 на 6 метра на един етаж.  По вада от реката до нея отиваше вода и сега е само легенда за някакво добро време. На това място днес се намира една от бившите сгради за ученически и студентски бригади  по време на коситба и прибирането на картофите през текезесарското време. След ликвидацията, тя беше закупена от софиянеца Камен Коев чрез съжителството на семейни начала с малката дъщеря на полковник Христо Василев Тодоров - Белогащев, Добринка.

Камен я преустрои в жилищна сграда с подземни и открити гаражи за целогодишно живеене. Заедно завъдиха стопанство - 2 - 3 кози, кокошки, патици и две кучета овчарки пред вратата за сигурна охрана. Замисляше да разгърне и планински културен туризъм. Идеята прихвана от Тодор Масурски от Широка лъка, който в първите години на демокрацията с файтон от Широка лъка до Пампорово, а и до околните села и обратно, започна таксиметров превоз на туристи, които да се любуват на тихата песен на древните колела и на атрактивните гледки от бавния поглед към красивите хълбоци по ханша на планината.

С файтона - по-скоро двуколка с теглителна мощ една конска сила, идваше и до Кукувица, повече за кабадайлък - вижте ме кой съм, като че ли колибарите само него чакат - да се повозят на файтон. Тошо Масурчето, както му викаха гальовно, не си даваше сметка, че те яздят цялата планина и возенето на файтон не зачитат въобще и в мислите си. Но да си дойдем на думата.

За осъществяване на идеята Камен закупи елитен кон Барон, с цел да го впрегне във файтон и да препуска с развята грива из планината. Евтино приласка и допълнителни имоти - сая на Тикленицата до събора Маринден и авлията на леля Петра в Кукувица. Замисляше и бент на микроязовир за свободно къпане на патките, но тръбите за него се оказаха като пискуни, с малък дебит за оттичане на бралото, че идеята бързо се охлади и утихна. До там се стига с фиксидеи без стопански опит. Иначе като електроинженер беше перфектен. Само на него Енергото гласува доверие да има ключ за трансформатора и да поправя бушоните в разпределителното табло при евентуално прекъсване на тока от гръмотевични бури.

Една над друга по склона над шосето при Кьошка се редяха още една сграда за бригадири на един етаж, също закупена от Камен. Над пея е дълга сграда с картофохранилище на приземния етаж, а на втория - жилищни стаи, която се изкупи от братята Михаил и Киро Чакърови. Те развиха картофопроизводство няколко години, но нали се бяха изселили в полето, дотегна им постоянното идем - дойдем, та и тяхната дейност замря.

По-нагоре се намираше също така дълга сграда, обор на един етаж за крави и стаи за работния персонал. Тази сграда бе закупена от Атанас Стайков Терзийски и неговия брат Вълко. Впоследствие Тасо откупи и неговия дял и развъди свое стопанство от 200 брава овце, кози, крави, свине за доброто на своите наследници и приходящите в Кукувица. Сега поддържа малко стопанство от няколко кози, крава и кокошки.

Над този негов дом се редят две дълги сгради - приземен етаж - обор за крави, телета и бици, а на втория етаж - плевни. Едната беше закупена от Филип Терзийски от Широка лъка, другата беше обща с Калин Терзийски. Филип развали и оползотвори строителния материал от своята половина, а другата половина на Калин рухна като добър спомен.

Освен това имаше и отделна жилищна сграда за придошлите освен местните работници, в която сега живее овчарското семейство на Тодор и Тина Присадови.

Насреща зад дерето на потока от Качката бяха построени още  два овчарника с обори и плевни, които изкупи Атанас Тодоров Белогащев, които под наем вече ги ползва овчарят Тодор Присадов.

Под шосето до обновената къща на Камен и над шосето имаше две големи фуражни ями за зелен силаж за кравите, а на шосето бе инсталиран и голям кантар за теглене товарите на транспортните коли.

От къщата на Камен право надолу към реката и по замислената от инженера стена на микроязовира щеше да минава стопанският път, но след като не се реализира, пътят по обичайния естествен начин минава чрез брод, което е гаранция за вечност на трасето.

Както се вижда къщите на колибарското селище Кукувица са подредени пръснато като Млечния път на небето.

От Кукувица на юг се отваря панорамен поглед, от който на десетина километра по въздушна линия насреща се оглежда село Гела с приятеля писател Филип Марински, вилата на екзарх Стефан, параклиса на събора Илинден и махала Заевите, родно място на доайена на смолянските журналисти и писатели Емануил Консулов. В облаците зад тях се кипри Шилестата чука на Карлък, на която преди години се качихме, за да се уверим, че зад нея има още две като нея, при това средната е по-висока от тази, която винаги е пред очите ни. Още по-вдясно над Ледницата е седловината Одабашиица, зад която е наболялото село Мугла, от което пък е известната ни писателка Елена Алекова. По хоризонталата на планината се очертава още трасето на водопровода, по който Пампорово черпи хладни струи от нашия Карлък, който често е в „кьовна могла утонал”.

Обратно, от Гела човек като отправи взор на север, като на длан се вижда цялата Кукувица, обрамчена от венеца - склона към Комальота, Вельовото, Балканчека, Кепенека и Костадина.

Средната надморска височина на селището Кукувица е 1550 метра, или точно 500 метра над морското равнище на Широка лъка.

Кукувица е в средата на голямата страна на триъгълника Пампорово, хижа „Изгрев” и Чепеларе и еднакво отстои от тях по туристическия път.

Това местоположение на Кукувица благоприятства за добра връзка с по-големите и по-уредени селища -  Широка лъка и Чепеларе, а от тях и към Смолян, Беломорието и Пловдив.

Състоянието на Кукувица не се е променило съществено до днес, но разполага с комфортни условия за разрастване на едно наистина привлекателно курортно селище, което значимо да съперничи на околните. И това обезателно ще се случи.