Гюлшен Алиева

***

Не, не ме събуждай по разсъмване
тогава съм притихнала във скута ти
памидено-пияна и кошутена
и съм в ронливата жарава на ръцете ти
божествено красива и разхвърляна,
и кърша вечерта на ситни къшеи,
сред палещите връщници на борове
докато съм росата белопръста
и се топя във лава от очите ти,
докато преораваш залеза със рало
и в скута ми пресипваш пресни багри
не, не ме събуждай по разсъмване
доизрисувай моля те очите ми
със цвят на кадифе от пъстро лято
доизрисувай арфата ми бяла,
скорците чуй как ронят късни химни
доизрисувай ме пшеничена
в бието на басмяната ми дреха,
долей филджаните със вино, моля те
доизрисувай ме пасхално жадна,
долей от ромола на нежността си
долей руменина във устните ми топли
не, не ме събуждай по разсъмване
нека да поскитам белонога
със яшмака ален на цветчета
нека да отлея в шарената стомна
белите си чувства и да ги донося
нека да донижа във гердана
съдбата си до твоята съдба
не, не ме събуждай по разсъмване
дочакай да се оттече съня ми