НЕБЕ И ЗЕМЯ
НЕБЕ И ЗЕМЯ
Просторът целува дърветата.
Птиците облаци гонят.
Дъждът по библейски вали.
Снегът с белота те смирява.
Ненаситният паяк
глобален
те впримчва в мрежата
от терор и война,
вирусна смърт, безнадеждност.
Между тях
животворно проблясват
лъчи от любов, доброта,
багра, слово и звук.
А ти, малки човеко,
скъсал досадната мрежа,
зареян след птичия полет,
прегръщаш дъжда,
благославяш снега
и с вятъра викаш:
„Бъди, Свобода!”
БАЛАДА ЗА ГОРСКИТЕ СЕКАЧИ
Тук всяка сутрин горските секачи
очакват калния автомобил.
В доспехи камуфлажни - пушат, храчат -
мъже, сродили делници, съдби.
След час те с ненаситните триони
дърветата без милост ще ломят.
А ден и нощ ще карат камиони
дърветата в последния им път.
Убиват безпаричните палачи
без съд, присъда, родната гора.
Ята от гарвани кръжат и грачат
над лобните места с неравна рат.
В дворците оскотелите търгаши
печалбите пресмятат от дърва.
Пред гилотината в горите наши
остава и небето без слова.
А сеч след сеч мъжете потъмняват,
ръцете им покрива горски мъх.
В леса вкопават се - борики прави -
с очи, обърнати към орлов връх.
БЛАГОСЛОВ ЗА ВНУЧКАТА МИ
Ти, моя звезда синеока,
искрица от български род.
Как светиш високо, високо
в най-чистия мой небосвод!
Несетно и детството твое
се скри във вълшебни гори.
Ти търсиш днес нови герои,
вълнуват те нови игри.
Излиза на твоята сцена
момче с възхитени очи.
Ту с теб изчислява проценти,
ту после смутено мълчи.
Мечтите ти - цяла Вселена,
а чувствата - буйна река.
От песен сега си пленена,
след малко - от скръб и тъга.
Ти с мерки безхитростни мериш
доброто и злото в света.
И търсиш приятели верни
ти, цвете, с тъй крехки листа.
За теб от душа аз се моля
да срещаш по-малко беди.
Расти, моя радост, на воля!
Щастлива и здрава бъди!
ЗАЛЕЗ НА ДУНАВА
по картината на внучката ми Теодора
Залезът - игра на цветове,
плиснати в голямата река;
носеща без ропот векове -
радост, вяра, тонове тъга.
Краските в безумна свобода
оживяват в сумрачния свят.
Гонят се в неспирната вода
пурпур, охра, цветен необят.
Светлини янтарни от брега
увенчават теменужна глъб.
И попиваш мълком ти мига,
изтъкан от блясък и от скръб.
ЧУДО
На тригодишните ми внучки
Рая и Даная
Две момиченца свои пътечки
правят вече в големия свят.
Роден дом и простори далечни
сливат в детския кръговрат.
Три години на Слънчо се радват,
в своя детска Вселена растат.
Чувстват само - летят или падат -
ще ги стопли семейният кът.
„Мамо, вятър танцува с цветята!” -
от любимата люлка крещят.
Чакат босото мургаво лято
с мама, татко да тръгнат на път.
С колко приказки, песни вълшебни
след игрите изпращат деня.
Кумчо Вълчо козлетата дебне,
мили феи ги галят в съня.
С любопитство и порив се будят,
като птички гълчат в утринта.
Две сестрички - не са ли те чудо!
С тях все жива струи любовта.
ЛУННА ЦЕЛУВКА
Лунна целувка - стара като света,
нежен потоп
в душа на момиче:
прилив на мечти за любов,
порив към неведоми светове,
полет към нежността.
Копнения - вихър -
стари като света,
млади като душа на момиче.
